Уникална не само за България, а и за цяла Европа парна машина мина преди часове през Пазарджик, но присъствието й на гарата остана незабелязано. Локомотивът, известен с прозвището Баба Меца, на който е бил огняр поетът Никола Вапцаров, можеше да се превърне в малка атракция. Стига някой от БДЖ да се беше сетил да разпространи съобщение. Такова нямаше.

Мълвата се разнесе сред ентусиасти, запалени по величието на железопътната техника, но и те заради работния ден не успяха да се порадват на 85-годишния паровоз, произведен през 1931 година.

Единиците любопитни, дошли да го зърнат и да си направят поне едно селфи, напразно питаха на информационните гишета дали се очаква да пристигне навреме. Служителките отговаряха, че нямат информация.

Други БДЖ кадри навън по пероните – също. Нещо повече – някои от тях не знаеха изобщо каква е чаканата машина, с какво е уникална, нито че е била работно място за великия Вапцаров и го е вдъхновила за стихотворението „Влак”.

Локомотивът пристигна с час закъснение, и то не на самоход, а теглен от електровоз – за икономии. Търпеливите го дочакаха. За разлика от колегите си в Пазарджик машинистът Ангел Алексиев-Гелето, се оказа разговорлив като екскурзовод и отсрами държавната фирма.

На фона на всичко дотогава самият той изглеждаше като атракция и със знанията си, и с непринуденото си поведение, и с облеклото и пролетарския каскет, сякаш пренесени от времето на Вапцаров. Отзивчиво се снимаше с всеки пожелал кадри за спомен. Гелето е единственият машинист, на когото поверяват уникалната Баба Меца, никой досега не е заемал мястото му.

Десет минути престой, в които човек можеше да се досети, че мудната държавна структура на БДЖ изобщо не се е раздвижила от случващото се в последните години. Ръководството не си е научило урока, поднесен на готово от пазарджиклията Кристиян Ваклинов. От губеща линия младежът превърна Родопската теснолинейка в печеливша атракция и я спаси от закриване. Използва само личното си очарование – убеди хората да се качат на малкото влакче, сам организира атракционни пътувания по Фейсбук и за всяко следващо се налага да се прикачват все повече и повече вагони. За 90 годишнината от построяването и век от раждането на идеята за планинския железен път броят им достигна до смятаните доскоро за невъзможни 12 вагона. И мястото пък не стигна за всички желаещи.

"Баба Меца" може да бъде още по-желана атракция, още повече във вида си от днес – с три царски вагона от композицията на Борис Трети, славещи се с комфорта и мекото возене. Вместо да бъдат влачени от уморения ръждив електровоз, те можеше да преминат само с парната машина и препълнени с пътници – като теснолинейката. Ако някой се беше сетил да промотира пътуването, за да не остане то транзитно и незабележимо. Празни или пълни, вагоните пак щяха да стигнат от точка до точка, но с вложен икономически смисъл. Той е жизненоважен за железниците, но те някак не се сещат как да го постигнат. Може би трябва да се консултират с някой млад и неопитен, но мислещ човек като Кристиян Ваклинов.

Какво пропуснаха пазарджиклии? Локомотив 46.03 е сочен за уникално постижение в автомобилостроенето. Това е най-мощната работеща парна машина на континента. Изцяло е реставриран миналата година. До момента е бил извеждан за експлоатация само няколко пъти при изключителен интерес от публиката.

Произведен е през 1931 г. в Полската локомотивна фабрика „H. CEGIELSKI – POZNAN”, с фабричен № 203, тип Тт 1-6-2. Представител на най-мощните парни локомотиви в България, най-големите тендерни машини в Европа, първите и всъщност единствените у нас с две безребордни колооси в ходовата си част.

Вагоните на „Корона експрес” също са атрактивни. Те са произведени в Германия през 1938-1939 г. и са били предназначени за пътуванията на цар Борис ІІІ и семейството му. Трите салони вагона от състава са използвани от царя, царица Йоанна и принц Кирил. Всеки от тях е оборудван с апартамент, спални кабини и баня. Отвътре са облицовани с махагон, обстановката е изискана, но без излишен лукс и царско разточителство, каквито са вагоните на цар Фердинанд.