Концерт със заглавие „Чиракът и неговият магьосник“ представи Плевенска филхармония в концертната зала „Катя Попова“ в Плевен. В него солисти бяха двама тубисти – Николай Темнисков, който преподава музикалния инструмент туба в Националната музикална академия и неговият студент Радослав Дюлгеров.

Заедно с музикантите от плевенския симфоничен оркестър, под диригентството на Георги Милтиядов и концертмайстор Чавдар Вълков, те представиха „Софийско концертино за туба и оркестър“ от Стоян Бабеков и „Largo al Factotum“ от Джоакино Росини, като в началото на концерта, солистите поднесоха на публиката част от Концерт в ре минор за две цигулки и оркестър от Йохан Себастиан Бах. В него партиите на соло цигулките бяха възпроизведени от две туби. Програмата на концерта, който се състоя на 7-ми март включваше и Симфония номер 4 от Феликс Менделсон.

За Дарик радио, Николай Темнисков изказа благодарност към директора на Плевенска филхармония Любомир Дяковски за поканата и разказа повече за програмата на музикалното събитие, като започна с „Концертино за туба и оркестър„:

„Това е първият докторантски концерт на моя студент Радослав Дюлгеров и с него правим един паралел между преподавател и ученик, откъдето идва и названието на концерта, което е една шега - „Чиракът и неговият магьосник“.

Изненада в концерта беше произведение, което като начин на изпълнение беше премиерно за България – 1-ва част „Vivace” от концерта в ре минор за две цигулки и оркестър от Йохан Себастиан Бах, като партиите на двете цигулки бяха представени от две туби с тяхното помпозно звучене.

Николай Темнисков разказа повече за инструмента туба, който е „най-младият“ от духовите инструменти, създаден малко преди средата на 19-ти век.

„В началото тубата е бил доста пренебрегван инструмент, защото е бил несъвършен, дори Верди и Пучини изискват за оперния оркестър, изпълняващ техните творби да бъде създаден басов инструмент – чимбасо. Това е инструмент с формата на тромбон, който има тръби и механика като на тубата. Звукът е: „нито тромбон, нито туба“, но те са го харесвали.

Вагнер обаче включва директно тубата във всички свои произведения“.

Николай Темнисков обясни, че тубата навлиза в оркестъра като басов инструмент към медната духова група. По звученето си, тя е близка до валдхорната и затова звучи по-добре в съчетание с валдхорни отколкото с тромбони.

Първото сериозно произведение за соло туба е написано в началото на 60-те години на 20-ти век от английския композитор Ралф Вон Уйлямс за специално честване, в което участва Лондонската филхармония.

Този концерт във фа минор всъщност е и най-известното произведение за соло туба. По това време и Хиндемит пише за соло туба в едно мащабно произведение – цикъл от сонати за всички инструменти. От там вече тубата започва да бъде ценена като солов инструмент.

Като интересна тема, която тепърва предстои да се развива определи Николай Темнисков бъдещето на музикалния инструмент туба в българската музика.

„Тубата се използва много активно в оркестрите още от времето преди Втората Световна война. В „Холивуд“ има филми, в чиято музика инструментът е много силно застъпен. Например във фантастичен филм на Спилбърг тубата е използвана в „разговор с извънземните“ чрез езика на музиката. Изобщо присъствието на тубата е много осезателно в големите световни филмови продукции.

В България тубата също се използва в произведения като „Нестинарка„ от Марин Големинов, а операта „Момчил“ от Любомир Пипков започва със соло туба.

След 70-те и в 80-те години вече се пише за соло туба и в България. Такова произведение е Квинтет „Тубафония“ от Марин Големинов, който после пише и „Дует за туба и флейта“.

Аз записах този дует на противоположностите, който е наистина „висш пилотаж“, заедно с флейтистката Мила Павлова. За туба, Димитър Сагаев пише „Кантилена“ и „Концерто Русчико“ в края на 90-те години, а Стоян Бабеков пише малки пиески за туба.

Всъщност първото голямо произведение за туба е на Кирчо Илиевски „Мобилес и Мобиле“, което съм свирил преди години също с Плевенска филхармония за Нова българска музика. Това произведение беше определено като знакова творба, понеже смесва различни интонационни техники.

Някак си очите и душите на българските композитори се отвориха за тубата, и до ден днешен не минава преглед на Нова българска музика, в който да няма произведение за туба – соло или с пиано, с флейта – като сюитите на Николай Калфман за туба и флейта на народностна основа“.

В средата на месец януари тази година, тубистът Николай Темнисков свири и на премиерата на „Любовта на един трол“ на Ценко Минкин.

„Това е разкошно произведение като замисъл и нотен материал, една приказка, и слава Богу, хората започнаха да вярват, че тубата може да бъде солистичен инструмент и да проявяват интерес. Дано това да осигури публика и желание у младите да се обучават, и не на последно място, това да ни донесе възможност да концертираме“, каза тубистът.

Той отбеляза, че много рядко диригенти на оркестри проявяват интерес към соло туба, „но след като чуят си казват: „Ама то можело“.

Николай Темнисков сподели и за концерт, който наскоро е свирил заедно с контрабасист от Русе, с който са направили произведение за певец солист – бас, контрабас и туба.

„Моцарт и туба изглеждат несъвместими, обаче звучи…“, каза тубистът.