В навечерието на националния празник „Трети март“ и 145-ата година от освобождението на България от османско владичество в Обреден дом – град Тутракан бе представянето на книгата „Етнография на Тутракан“. На практика тя се отнася за цялата бивша Тутраканска околия, която в определен период от време е била част от някогашен голям Русенски окръг. Представянето премина в присъствието на заместник-областния управител Димитър Тодоров, който връчи от името на Областна администрация Силистра специални поздравителни адреси до проф. д-р Николай Ненов – директор на Регионален исторически музей Русе, научен редактор на изданието и ръководител на екип, част от който са колегите му Десислава Тихолова и Искра Тодорова; на Петър Бойчев – директор на Исторически музей Тутракан (заедно с него по книгата работи и уредникът Величко Атанасов). Както и на Донка Съботинова – в миналото дългогодишен директор на Етнографския музей Силистра към Регионален исторически музей Силистра.

Част от събитието стана единственият в областта етнолог д-р Йордан Касабов, сам автор на няколко етнографски изследвания по теми, които кореспондират с разработките в най-новата книга в община Тутракан. Проф. Ненов, г-н Бойчев, г-н Атанасов, г-жа Съботинова и други участници и автори участваха със свои слова в представянето на сборника, върху който е работено в продължение на 10 години, но 20-годишно е сътрудничеството между русенския и е тутраканския музеи. Още в началото на новия век тяхно дело е издание с разкази, записани от тутраканци от различни етноси и социални групи, благодарение на които е съхранена памет за общността.

В годините по-късно са провеждани експедиции, включително с обучителна цел на младия тогава музей в Тутракан (тази година се навършват 30 г. от неговото създаване). Книгата става факт с моралното и финансовото рамо на община Тутракан, представена на тържеството от кмета на общината д-р Димитър Стефанов и неговия екип.

„Твърде малко са в България етнолозите и особено работещите на терен“, заяви проф. Ненов. Според него, наследството ни до 19 в. е описано и събрано, но има необходимост от осъвременяване съобразно днешните „технологии“. Сборникът е създаден така, че да стане ясно как изглежда населението в общността в мобилен вид, без да има разделение на град и „другите“, както са работили преди етнолозите. Още повече съдбата на Добруджа в историко-политически план се очертава като фокус в периода между първата и втората световна войни, когато южната й част е под румънска окупация. На фона на издевателствата над добруджанци, тяхната мъка и страдание, макар да са продължавали да живеят със своите си традиции, се усеща и пропагандира ценността на територията като житница, като средище на сакрални центрове от миналото и пр., което предизвиква въодушевление у българите в родината.