В централното фоайе на Регионална библиотека „Сава Доброплодни“-Сливен днес ще бъде открита документалната изложба „Един живот „на ползуроду“”, посветена на 225г. от рождението на сливенеца д-р Иван Селимински - една от най-значимите фигури на Българското възраждане - заслужил учител, изявен лекар, изключителен патриот, родолюбец и политически деятел, революционер демократ, самоотвержен борец за национално освобождение и църковна независимост, бележит общественик и дарител, проникновен учен-енциклопедист, един от основоположниците на българското природознание и на материалистичното направление в българската философска мисъл.
Изложбата се организира от Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ в партньорство с Регионална библиотека „Петко Р. Славейков” - Велико Търново, Държавен архив - Сливен,Националната библиотека „Св.св.Кирил и Методий” и др. Събитието е част от програмата за отбелязване на значимата годишнина като в началото на следващата година ще бъде представен и документален филм за д-р Иван Селимински продуциран от РБ“Сава Доброплодни“.
В дванадесет табла и седем витрини с много снимки, книги, архивни и документални материали,се проследяват основни етапи от живота и делото на Иван Селимински.Представен е живота му в дати, неговото семейство, историята на рода му, годините на учение в родния град, в прочутата гръцка гимназия в Кидония /Мала Азия/, в Медицинския факултет на Университета в Атина, дипломирането му в Университета в Сиена/Италия/, участието му в Гръцкото въстание/1821-1823г./.Специално място е отделено на престоя му в Сливен /1825-1830г./където откривапървото двустепенно елино-българско училище, в което въвежда нови предмети и създава „тайно братство“ – първата революционна тайна организация за подготовката на българския народ за масово военно въстание срещу турската държава и освобождение. Акцент е поставен и на голямотопреселение на сливенци след Руско-турската война през 1828-1829г., чийто главен организатор става той.Представена е дейността на Селимински в емиграция /1830-1839г./- учител в Букурещ, Руши де Веде, Нов Сливен, Плоещ и дейността му като общественик и като адвокат на българските изселници в тези градове. Проследено е обучението му по медицина в Атинския университет и дипломирането му в университета в Сиена /Италия/. От 1845 до 1866г., почти до края на живота си, Селимински работи като лекар в градовете Букурещ, Браила, Крайова, Калараш, Болград. В изложбата са включени няколко интересни писма и документи /на гръцки и румънски език/ свързани с обучението му по медицина и дейността му като лекар, част от които не са публикувани на български език, между които:Писмо на д-р Иван Селиминскиот Флоренция до неговия благодетел, сливенецаАнтон Иванов в Брашов, от 1 дек.1844г., в което съобщава, че е доволен от заниманията си по медицина, но е затруднен материално и моли за финансова помощ;Писмо от Комитета на карантините в Букурещ от 1848г., до д-р Иван Селимински в Букурещ, с което той е назначен за лекар за бързо лечение във връзка със случаите на заболявания от холера в Букурещ; Писмо от Комитета на карантините от 1854г., до лекаря на Браилски окръг д-р Иван Селимински, с което му се разрешава да придружи българските бежанцидо Рени, за да им оказва при нужда лекарска помощ; Писмо от Христо Мустаковот 1858г. до д-р Иван Селимински в Браила, в което му изпраща заповедта на Санитарния комитет в Букурещ за назначаването му за окръжен лекар в Калараш; Удостоверение от Медицинския съвет на Румъния, издадено на д-р Иван Селимински, според което, той, въз основа на дипломата си от 1845г., издадена от факултета в Сиена с титла, „доктор по медицина и хирургия“, има право да практикува медицина във всички предели на Влашкото княжество;Писмо от д-р Иван Селимински до Главната санитарна дирекция в Букурещ от 1865г., в което благодари на правителството и на Главната дирекция за предоставената му възможност да работи като лекар от 1848 до 1866г. и да изпълнява задълженията си с усърдие и моли да бъде освободен по здравословни причини; Свидетелство от кмета на Болград, от 13 дек.1865г. , издадено на д-р Иван Селимински, с което удостоверява, че по времето, когато е заемал длъжността главен лекар на Белградски окръг [от 1 август 1863г.] е работил с усърдие и без допълнително заплащане и навсякъде е оказвал необходимата медицинска помощ; Свидетелство, издадено от Околийското управление на Исмаилска околия, окръг Болградски, от 31 дек.1865г. на д-р Иван Селимински в Болград, за прилежната му и усърдна работа от август 1863г. до декември 1865г., когато е изпълнявал длъжността главен лекар на Болградски окръг и др.Голяма част от архивните документи са предоставени от Историческия архив на НБ„Св.св.Кирил и Методий“.
В изложбата е представена и обществената дейност и огромното творчество на Иван Селимински. /мемоари, доклади, статии, речи, писма/. Представени са и трудовете на най-известните биографи на Селимински и на изследванията върху неговото творчество.
Акцент в изложбата е „Духовното завещание“ на д-р Иван Селимински. Според завещанието имуществото му се състои от една къща в Браила, покъщнина, книги, хирургически инструменти, ръкописи и пари - налични и в записи. Средствата от продажбата на имота и наличните средства разпорежда да се внесат в банка и част от ежегодната лихва да се използва за създаване на фонд за образованието на бедни българчета в европейски университети. Изрично посочва, че ежегодно трябва да се избират по 3 младежи, като един от стипендиантите трябва да бъде сливенец. Така, със завещаните средства през годините много български младежи учат в Чехия, Франция и Германия. В изложбата е представен протокол от 1884г. от Протоколната книга на Сливенската митрополия /из фондовете на ДА-Сливен/, касаещ избор на стипендиант от Сливен според завещанието.
Селимински поставя като условие с част от дарените средства ръкописите му да бъдат преведени от гръцки на български език, да се отпечатат и да се раздадат безплатно на всички училища в България. Това желание на Селимински е изпълнено от Министерството на народното просвещение доста по-късно. От 1904 до 1907г. излизат първите 6 книги, а от 1928г. до 1932г. останалите 8 книги от издадената в 14 тома „Библиотека д-р Иван Селимински“, които съдържат всички мемоари, писма, статии, студии и ръкописи, написани от него и съхранени в архива му.
Специално място е отделено място и на паметта и почитта към делото на великия българин. Представени са паметниците на Селимински, изследвания и художествени материали посветени на неговия живот и дело
В изложбата е включен и портретна Селиминскинарисуван от художника Петър Станимиров, от колекцията „Бележити възрожденски от Сливенския край“- собственост на РБ“Сава Доброплодни“-Сливен.
На откриването на изложбата ще бъде представен и био-библиографският указател „Иван Селимински“ издаден от РБ“Сава Доброплодни“, със съставители д-р Росица Петрова-Василева и Росица Иванов и научен консултант проф.дфн Иванка Янкова, издаден с финансовата подкрепа на Министерство на културата. Указателят обхваща периода от 1861г. до 2024г. вкл. и представя 972 публикацииот и заИван Селимински на български и чужди езици.Той е единственото библиографско издание, което в такава максимална пълнота отразява целия живот и многостранна дейност на Селимински и осветлява по-пълно истината за неговия принос в освободителното движение, в борбата за църковна независимост, представя педагогическите, философските и научните му възгледи и неговите социални и политически убеждения. Указателятще бъде ценно помагало за изследователите за нов прочит на неговото дело, на неговите мисли, идеи, възгледи и начинания, на неговото творчество.
Изложбата може да бъде посетена до 18 декември.
