„Продължаваме промяната-Демократична България” поискаха от президента Румен Радев да забави връчването на втория мандат за съставяне на кабинет с 3 месеца. Идеята е през това време парламентът да приеме антикорупционните закони и едва след това да се търси подкрепа за съставяне на кабинет. Според конституционалистите е допустимо да се иска отсрочка в разумен срок, но само при условие, че забавянето е с цел  сформиране на мнозинство за подкрепа на правителство, а не за реализиране на законодателни промени. 

Ситуацията около предложението на ПП-ДБ може да стане още по-заплетена в зависимост от решението на Конституционния съд по жалбите срещу последните промени в основния закон, което се очаква до края на месеца. 

Колко може да бъде забавено връчването на втория мандат за съставяне на кабинет и при какви условия? Според конституционалистът Орлин Колев е допустимо да бъде поискана отсрочка в разумен срок, но не за законодателни промени, а за търсене на подкрепа за съставяне на правителство. 

“Първо, дали е конситуционосъобразно да бъде поискано от президента отсрочване от връчване на мандата и в този случай е, да. Да, но при условие, че усилията са насочени именно към образуване на правителство, защото сме в процедурата именно по образуване на правителство, а не да бъдат реализирани други въпроси от живота на Народното събрание. Сами по себе си исканията на ПП-ДБ, касаещи законодателната промяна, както и избора на омбудсман и на членове на антикорупционната комисия, са легитимни искания, но те могат да бъдат предмет на един друг разговор, който следва да се осъществи в пределите на парламента”, заяви Колев.

В този смисъл той определи като изненадващо предложението им към президента и искането им за отсрочване на това основание.

От ПП-ДБ са изчислили, че за приемане на всички антикорупционни закони ще са нужни около 3 месеца. Според Орлин Колев обаче програмата е твърде амбициозна и може да отнеме много повече време, за да се реализира. И това няма как да стане за сметка на конституционната процедура за сформиране на кабинет. По думите на Колев президентът може да забави процеса, но не за извършване на парламентарна дейност.

“Преди връчване на втория мандат Конституциято не предвижда изричен срок, но това не означава, че липсва срок, този срок е в рамките на разумното, а то се приема като необходимите действия, които следва да се извършат за постигане на целта, а целта е образуване на правителство. Т.е. може да се даде известна отсрочка до момента до който стане ясно че ще има парламентарна подкрепа или не, но за бъдещо правителство, не за нещо друго”, обясни конситтуционалистът.

Според него разумният срок е разумен, доколкото се упражнява от разумни хора. 

Колев добави, че при явна невъзможност политическите сили в това Народно събрание да сформират кабинет, президентът няма основание да бави прекалено връчването на втория и третия мандат. А ако Румен Радев се съгласи с идеята на ПП-ДБ, това няма да отговаря на Конституцията 

“След като това решение е нестандартно, то само по себе си излиза от полето на замисъла на чл. 79. След като сме изправени пред невъзможността да съставим правителство, тази невъзможност не може да бъде санирана с каквото и да било нестандартно, авангардно или каквото и да било предложение. Единственият разумен изход от това положение е предизвикване на нови парламентарни избори”, каза Колев.

Що се отнася до основния закон в нашата страна, очакванията са до края на месеца Конституционният съд да се произнесе по жалбите срещу промените в Конституцията, които направиха ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС. Според преподавателят по Конституционно право доц. Наталия Киселова има вариант всички промени да бъдат отменени на база нарушение на процедурата.

“Има аргументация и при народните представители и при президента за нарушаване на процедурата. Ако Конституционният съд се спре на преценка само за процедурата, то тогава можем само д да очакваме обявяване на противоконституционност, поради нарушаване на процедурните правила на целия Закон за изменение и допълнение на Конституцията”, заяви Киселова.  

Възможно е обаче промените да бъдат разглеждани текст по текст, за да се прецени дали могат да бъдат правени не от Велико, а от Обикновено народно събрание. Според Киселова промените при назначаването на служебните кабинети, мандатността на Народното събрание и двойното гражданство на депутатите са спорни именно на това основание. Противоконституционност обаче може и да се установи и за редица от новите разпоредби. 

А от това на какво основание бъдат отменени промените, ще зависи как ще изглежда Конституцията след решението на Конституционните съдии. 

“Ако има обявяване на противоконституционност поради особена процедура или некомпетентен орган, тогава сме в хипотеза на нищожност, според Конституционна разпоредба. Решенията на КС действат занапред”, заяви Киселова.

Според нея, ако Конституционния съд отмени някои от разпоредбите, това ще се случи на именно на база на основанието, че е нарушена процедурата или че решенията не могат да бъдат взети от Обикновено Народно събрание, защото така автоматично ще бъдат върнати старите текстове и ще се избегнат възможностите за влизане на държавата не само в политическа, но и в конституционна криза. 

Чуйте целия коментар на конституционалистите в прикачения звуков файл.