Младежи от „Училище за коледари“ пресъздават обичая Коледуване в музей „Етър“. През 2024 коледарските групи, които се обучават, са две – от Габрово и Трявна. Възстановките пред посетителите в музея са на 26 декември от 11:30 и 13:30 часа. На следващия ден – 27 декември от 11:30 часа, е коледуването в Трявна.

Който е коледувал, по седенки може да ходи, гиздави моми да задиря, китките им да краде, а когато му дойде времето – да се задоми!

Коледарските песни и наричания в българската народна традиция се изпълняват само от млади мъже. С провеждането на образователната програма екипът на музея дава възможност на младежи между 14 и 18 г. да се запознаят с празничната обредност, с детайли от символиката на обичая коледуване.

Коледуването е най-важния момент, изпълняван след полунощ на Бъдни вечер. Народът ни казва, че ако не минат коледари „ялова ще е годината“, всичко ще върви не както трябва. Затова всяко семейство се подготвя да ги посрещне, като най-чакани гости.


С коледарите в домовете на хората влизат плодородието и благосъстоянието. Коледарският благослов е обредния дар, от който зависи благополучието на всяко едно семейство и на целия народ като цяло. Ако коледарите не изпълнят своите обредни действия в определеното от традицията време, годината и земята остават ялови и безплодни. Защото нищо не може да се роди без да бъде заченато, защото безплодно е това, което не е оплодено. Със своя магически обред коледарската дружина „опложда“ символично Земята, за да има берекет, и да са здрави посевите, и да се множи добитъка.

Коледуване в музей „Етър“ на 26 декември

Коледарската дружина винаги се състои от нечетен брой млади мъже – ергени. Казват, че „ерген, който не е коледувал не е ерген“. На него хората гледат с присмех и никоя мома не го иска. В народните представи коледуването е задължителната предпоставка за задомяване. След женитба мъжете вече не могат да коледуват. Изключение се прави само за водача на дружината, който в повечето случаи е семеен, но допълнително условие е да има поне едно дете.

Ергените се групират обикновено по махали като при обхождането на къщите се стремят да не се срещат, защото се вярва, че това не е на добро. Коледарската дружина се води от най-опитния коледар, наречен Станеник или Цар. Той трябва да знае добре всички песни, да има артистична душа, щедра ръка и добро сърце.

Цялата коледарска дружина се нарича „кол“, а коледарите са „колове“. Вторият по важност в групата е свирачът. Той върви непосредствено след водача. Третият кол се нарича „котка“ или „кот“ и носи дисаги или торба за блажните дарове. Когато дружината влиза в някоя къща „котката“ мяучи и мечи, за да даде знак на стопаните да дарят коледарите. Следващият коледар се нарича „магаре“. Той носи дисаги през рамо, в които слагат дарените коледни краваи. При обхода и по къщите той „реве като магаре“, „хвърля магарешки къчове“ и прави всякакви магарии. След магарето в дружината върви „кръстачката“. Тя сe носи от коледар без конкретно наименование и на нея се закачат дарените кърпи, пешкири и повясма кълчища. Останалите коледари се подреждат по старшинство и ред на влизане в дружината. Най-отзад „клепат“ изтърсаците, които коледуват за първи път.

Коледуване в музей „Етър“ на 26 декември

Коледарите се събират на Игнажден в дома на Станеника и започват да разучават коледарските песни и наричания. В нощта срещу Коледа, се обличат в чисти дрехи, задължително носят кол (тояга) и ямурлук, а на главата си слагат калпак украсен с наниз от пуканки, червени чушки, сушени сливи или стафиди.

Всеки нов коледар сам трябва да си направи кола, без да му помага никой. Това става в дните на подготовката между Игнажден и Коледа. След обреда всички колове се съхраняват в дома на водача и не се ползват за нищо друго освен за коледуване.

Коледарите тръгват на обход точно в полунощ „когато се отвори небето“. Те благославят всяка къща по пътя си, а стопаните ги даряват с „каквото са произвели“ – жито, брашно, плодове, вино, месо, сланина, боб, кървавица. Коледарските наричания са разнообразни. Какви конкретни песни да се изпълняват във всеки дом решава водача на дружината. Стопанката задължително му поднася да благослови и обредния хляб „харман“. Станеникът трябва три пъти да го целуне и три пъти да му се поклони, след това да го издигне над главата си и да започне да благославя:

„Благославяйте братя, да благославяме-е-е…“

Ако в къщата има мома и нейният любим е в коледарската дружина, тя му приготвя сама кравай, с който го дарява и поставя коледарски венец на калпака му. След благословията на къщата коледарите пеят специални коледни песни за всеки член на семейството.

Коледуването завършва с общо угощение на коледарите. То се прави в дома на водача на групата на Коледа или в друг ден, но не по-късно от Ивановден. Другите събрани продукти се раздават на бедните.

Сътрудничеството между Община Трявна и музей „Етър“ вече е утвърдено и с принос за опазване на българските традиции.