Изложбата представя снимки, книги, публикации в периодичния печат от фонда на Регионална библиотека „Любен Каравелов“. В нея могат да се видят публикации от първите десетилетия на XX век, в които се говори за изграждане на пътно съоръжение между България и Румъния; официални документи от 1947 година, в които тогавашните държавни ръководители на двете страни изразяват съгласието си за построяване на Мост на дружбата; протоколи от работата на Смесената българо-румънска комисия и за участие на Полша, Чехословакия, Унгария в строителството на моста, публикувани в книгата „Дунав мост – 100 години дипломация“ на Димитър Саздов и Пенчо Пенчев; снимков материал от етапите на изграждането на моста от юбилейното издание „60 години Дунав мост Русе – Гюргево“. 

В експозицията са представени и материали от откриването на моста на 20 юни 1954 г., както и речите на българския министър-председател Вълко Червенков, румънския министър-председател Георге Георгиу-Деж и на ръководителите на делегациите на Полша, Чехословакия и Унгария. Акцент са снимките на Българска фотопанорама „30 години Мост на дружбата“, запечатали моменти от тържествата по повод тази годишнина, а посетителите на изложбата ще имат възможност да се докоснат до пожълтелите страници на вестниците „Дунавска правда“, „Работническо дело“ и „Труд“ от 1954 г., отразили подробно събитията по тържественото откриване на моста.

Благодарение на любезното съдействие на Група Русе филм към Възрожденско читалище „Зора 1866“, зрителите могат да видят и кадри от документалния филм на Владимир Илиев „Обект 889“.

* Строителството на Дунав мост започва през 1952 г. Той е построен с обединените усилия на държавите от Източния блок, членки на СИВ. През 50-те години на ХХ в. това е бил обект с изключително голямо геополитическо и стратегическо значение. Затова Мостът получава наименованието "Обект 889". 

В строителството му освен България, Румъния и Съветския съюз вземат участие Полша, Унгария и Чехословакия. На 31 юли 1951 г. в Москва се подписва протокол между правителствата на България, СССР, Полша, Унгария и Чехословакия, с който се учредява българо-румънска организация „Дунав мост“. На първото й заседание се създава Главно управление на организацията с оглед оперативното ръководство на работата по моста. За негов генерален директор е назначен инж. Лунгу Александър, а зам. ген. директор – Марин Грашнов. Главното управление на „Дунав мост“ се помещава в сградата на РТИК, която днес е част от сградния триптих на РБЛК. 

На моста работят съветски специалисти, използва се съветска техника и около 200 вагона разни съоръжения. Участват и много български стопански организации като Държавно стопанско обединение „Пътища“, Трансстрой, Корабостроителен ремонт „Иван Димитров“ – Русе, БРП и др. Прилагат се най-съвременните постижения в мостовото строителство, като монтиране на сводови конструкции, големи 160 м без междинни опори, нов вид щитов кофраж с многократно използване при изграждане опорите на моста.

Мостът е построен за две години и три месеца. Общата му дължина е 3,5 км, междинните опори са 38. Той е двуетажен, като на долната част е изградена жп линията, а на горната – шосейният път. Специален механизъм в средата с дължина 86 метра позволява под моста да преминават високи морски плавателни съдове. Основите на моста са железобетонни, облицовани с витошки гранит, за да предпазват съоръжението от ледохода. Съоръжението има 4 отвора с дължина 160 метра, 8 отвора с дължина 80 метра, 24 отвора с дължина 34,5 метра. Разгънатата площ на стоманените конструкции е почти 200 хил. кв. метра, а разгъната площ на бетоновите повърхности - над 10 хил. кв. метра. Архитектурното оформление на моста е на арх. Георги Овчаров и е осъществено от екип архитекти под негово ръководство, а художественото оформление на Дунав мост е разработено от украинския скулптор Михайло Парашчук.

Дунав мост е тържествено открит на 20 юни 1954 г. На събитието присъстват българският министър-председател Вълко Червенков, румънският министър-председател Георге Георгиу-Деж. Първият товарен влак преминава по моста на 27 юни 1954 г. В стила на реториката от 50-те години на ХХ в. мостът между Русе и Гюргево е наречен „Мост на дружбата“.