"Дискриминацията, хомофобията и социалното изключване имат конкретни, измерими икономически последици. Тези негативни явления оказват влияние върху инвестициите, пазара на труда, миграцията и много други аспекти на българската икономика". Това заявиха икономистите от Института за пазарна икономика - Лъчезар Богданов, Адриан Николов и правният експерт Екатерина Баксанова в предаването "Добавена стойност" по Дарик.
"Най-просто можем да го илюстрираме с факта, че един човек, като жива сила, може да се реализира в няколко различни области и да достигне до различни нива в една компания. В зависимост от това каква стойност създава, неговият принос може да бъде различен.
Един човек може да ходи на работа по осем часа на ден, но въпросът е какво работи и дали създава повече или по-малко стойност. Разликата между пълния потенциал и това, което реално прави, зависи от средата и условията на работа. Ако някой не се чувства добре, изключен или дискриминиран, неговият потенциал остава неизползван", каза икономиститът Лъчезар Богданов.
Какво прави фирмата за своите служители с различна сексуална ориентация?
"Държавата и обществото са очевидните големи играчи в тази област, но и бизнесът може да направи доста", подчерта Адриан Николов, ИПИ.
По думите му светът е отворен и ако някой се чувства по-комфортно на работа в България, Германия, Италия, Дания или Швеция, той лесно може да мигрира.
"Прегледахме 100-те най-големи работодатели в България и установихме, че 70 от тях не са посочили нищо специално относно включване и толерантност в своите политики. Това се оказа интересно, тъй като нивото на внимание към тези въпроси е от съществено значение за съвременния бизнес", допълни той.
"В крайна сметка, дали нещо се случва в България или в друга страна, зависи от създадената среда и условия за работа. За да постигнем напредък, е важно да обръщаме внимание на включването и толерантността в работната среда. Това ще позволи на служителите да реализират пълния си потенциал и ще направи България по-привлекателно място за работа и живот", заключи правният експерт Екатерина Баксанова.
