През вековете християните са ставали жертва на политически борби както в рамките на една империя или държава, така и между самите държави.
Така, Нерон обвинява християните, че са подпалили Рим, с което намира повод да се разправи с хиляди представители на религията.
Историята на мъчениците, които честваме днес е резултат на обтегнатите отношения на персийското царство с римската империя.
И доколкото християнството в Персия се разпространявало от мисионери, идващи от запад, от земите на римската империя, могъщият персийски сасанидски владетел цар Сапор II (Шапур II) жестоко се разправял с иначе добрите и миролюбиви последователи на Иисус Христос, които изоставили традиционния зороастризъм.
Междувременно в средата на IV век в Персия вече и много от местните жители станали християни.
Царят Сапор обаче бил голям поддръжник на зороастризма и затова яростно гонел християните. Това започнало след смъртта на император Константин Велики, с когото Сапор поддържал мирни отношения. Тогава християните, както и привържениците на други религии станали жертва на свирепия гняв на царя. Понеже не приели да се отрекат от вярата си, християнските мъченици, макар и да имали високи длъжности в двореца, били осъдени на смърт.
Опитали да ги изгорят живи на клада, но се извила буря и пороен дъжд загасил огъня.
Продължили с убеждаванията, но те нямали успех. Пръв бил обезглавен Афтоний. Царят казал на Елпидофор, че като учен човек трябва да различи лъжата от истината. А мъченикът му отвърнал, че тъкмо затова вярва в Христос, Който е "пътят, и истината, и животът". Елпидофор веднага бил посечен. Същата участ имали и другите мъченици, които останали твърди във вярата си. Така мъченически и славно всички те предали на Бога своите блажени души.
