Тази събота (19 декември) по Дарик е времето на обзорното ни предаване Годината, в което обявяваме кой е Политикът и кое Събитието на годината. А тази година също даде достатъчно възможности, за да откроим петте най-знакови събития. Как изглеждат те, през очите на журналистите в Дарик ще ви представяме всяка сутрин до края на седмицата в Дарик кафе.

Тази година предизвика страсти със съседката ни - Република Северна Македония. В последните месеци след медийна активност, значително надвишаваща политическата, отношенията между двете държави се изостриха сериозно. Езикът на омразата по отношение на страната ни постигна върхове оттатък границата, а причината-отказът на България да подкрепи старта на преговори за членство на Република Северна Македония в ЕС. Това решение, обаче има своята предистория. Чуйте от обзора на случилото се, подготвен от Маринела Величкова:

 

Договорът за приятелство с Република Македония стана Събитие на годината през 2017 г. Дълго чаканото затопляне на отношенията ни с братята край Вардар беше прието с въздишка на облекчение и радост, а на премиера Зоран Заев се разчиташе мъжки да промени дългогодишното враждебно отношение и говор за България на предишното правителство Груевски.

Три години по-късно същият този договор за приятелство се оказа основен препъни-камък не само за затопляне на отношенията ни с братята край Вардар, но и за старта на преговорите за присъединяване на вече Република Северна Македония към ЕС, а поведението на премиера Зоран Заев не по-различно от познатото политическо хитреене, в името на съществуването си на политическия връх в съседката ни.

Всъщност този договор разчиташе именно на добронамереност и приятелство-дума, която Заев обича да употребява. В него нямаше разписани всички онези точки, от договора с Гърция, който промени не само името на съседката ни, но и категорично я отказа от това да си приписва история и личности от античността. В нашия договор има общи пожелания, които биха могли да се превърнат в реалност само ако има желание и от двете страни.

Липсата на такова желание го превърна в пречка, така че през октомври миналата година най-напред правителството, а след това и българския парламент приеха рамкова позиция и декларация, в която подкрепят членството в ЕС на съседката ни, но при определени условия, най-важното от които - спазване на договора за приятелство.

Междувременно в РСМ последните месеци на 2019, та до юли 2020 минаха в безкрайна, предизборна кампания. Заради неполучената през 2019-та дата за начало на преговорите, Зоран Заев подаде оставка, но заради пандемията от Ковид 19 насрочените за април избори бяха отложени за юли. А още в момента, в края на 2019 г, когато стана ясно, че съседката ни я чакат избори, съвместната историческа комисия, която според договора трябваше да реши немалкото исторически въпроси между двете държави спря да работи. Малкото постигнато до този момент си остана неподписано, изоставена беше трудната тема за периода на македонските национално-освободителни борби и личностите от този период, а рамковата позиция на България традиционно влезе в предизборната реторика в съседката ни. Така лека - полека прокламираното приятелство, започна да се губи в добре познатите мантри за недолюбваната и вражески настроена България.

А резултатите от изборите през юли съвсем не дадоха на Зоран Заев подкрепата, която да стабилизира във вътрешен план правителството му.

У нас пък протестите не само промениха някои министри, но и изтикаха назад в обществения ред темата за съседката ни.

Натискът от приближаващата дата за евентуален старт на преговорите за разширяване на ЕС, върнаха темата на дневен ред. Историческата комисия се събра за поредното безрезултатно заседание. Чий е Гоце Делчев, ще го дадем ли на българите и България иска да заличи идентичността ни, гарнирано с цветни и позабравени в последните години реплики за българите, за страната ни, които започнаха за препълват македонските медии предложиха една база за и без това изоставените разговори, в която обществата и в двете държави се изостриха, а политиците, притиснати от вътрешни проблеми, почти нямаха освен време, но и ход за преговори.

Флагман на категоричната позиция, ако РСМ не приеме историческата истина, на старта на преговорите й да бъде наложено вето беше лидерът на ВМРО, военен министър и вицепремиер Красимир Каракачанов.

Позицията на Каракачанов всъщност никога не е била по-различна, но разклатеното доверие в политиците, протестите и очакваните избори я сложи в гнездото на натиск върху по-големия коалиционен партньор. А проучването, направено по поръчка на евродепутата Андрей Ковачев показа удивително единство в обществото у нас- 83 % от българите са категорични, че България трябва да отстоява националния си интерес и историческата истина, дори с цената на вето върху старта на преговори на РСМ за членство с ЕС.

Заев първо втвърди тона... 

После, поомекна.... 

Позволи си дори да каже, че ние имаме обща история и това не само е записано в договора за прияталство, но и в учебниците и в двете страни. Тази реплика всъщност е неистина и това знае всеки, отворил поне един македонски учебник. Заев обаче показа колко надребно хитрува, когато малко по-късно уточни, че използва терминът обща история, като споделена история. Каквато на Балканите има предостатъчно.

И всичко това в очакване дали България ще успее да удържи на натиска на германското председателство, за което разширяването на ЕС е безспорен приоритет.

Буквално дни преди крайния срок, Зоран Заев пристигна в Бългаирия, за да се срещне със своя брат / той обича да нарича така българския премиер Бойко Борисов/. От тази среща беше очаквано много. Каквото и да са обсъждали, обаче двамата премиери, то така и не доби гражданственост.

Заев подготви обществото в съседката ни не съвсем приятелски, след посланическата среща, заявявайки, че България нарушава чл. 2 от Договора за приятелство.

А у нас гласовете за това какво трябва да бъде поведението на България се увеличиха.

Така, изгубили време в очакване някой друг да реши проблемите, на 17 ноември външния министър Екатерина Захариева обяви, че Страната ни не подкрепя преговорната рамка за РСМ, защото в нея не са отразени българските условия.

Опозицията в  РС Македония поиска оставката на Заев и външния министър Буяр Османи. Медиите в съседката ни оползотвориха стотици часове ефирно време да убеждават колко европейско е поведението на РСМ и колко практически недружелюбно е това на България.

Напрежението и от двете страни на границата се нагнети сериозно, а в социалните мрежи забълбукаха крайни страсти.

И Зоран Заев направи нещо до скоро немислимо и този път наистина смело - в интервю за БГНЕС интерпретацията му за обща и споделена история, както и за българската окупация вече звучаха по друг начин.

И това, разбира се, допълнително разбуни съседката ни, а опозицията започна серия, макар и доста рехави протести. Българската позиция остана същата и на декемврийската посланическа среща, а Заев направи още една изненадваща стъпка- като координатор за изпълнение на Договора за приятелство беше назначен бившият премиер и опитен дипломат Владо Бучковски, чиито позиции към България ние тук не наричаме крайни, а в съседката ни най-яростните гласове наричат българофилски.

 Самият Заев пък най-накрая призна, че още преди година от България са идвали сигнали на неудовлетворение от постигнатото и оправдателно даде отсрочка за развръзка- изборите в България.

 Вероятно мнозина оттатък границата трудно биха разбрали, че единството на общественото мнение в България този път страната ни да бъде неотстъпчива и категорична, съвсем не е радостно. Тъкмо обратното! Тъжно е, че стигнахме до тук.. Тази ситуация катализира процеси, за които само времето не беше достатъчно. А емоциите "мразя-обичам" не са градивни.  

А дали ще се окажем умни?

 

Ние, от двете страни на границата, която сами трябва да направим истински условна...ще видим.