„Така извоювахме свободата…“ е събитие, в което три музея се обединяват за обща кауза – да популяризират ролята на жената в национално-освободителната борба. От 27 февруари до 9 март в Музейния център на РЕМО „Етър“ са представени предмети на Баба Тонка, в РИМ – Габрово на д-р Тота Венкова, а в Националния музей на образованието – на Анастасия Тошева.
Баба Тонка – жената, чиито ръце са държали черепа на Караджата
На черно-бялата снимка, правена през втората половина на XIX, виждаме седяща жена, преминала през десетилетия живот. Облеклото ѝ сякаш е на монахиня. Или на вдовица. На по-висока маса до нея – поотраснало бебе, облечено в характерни за времето дрешки. На фотографията липсва пряпорец, няма и оръжие – нито хладно, нито огнестрелно. И все пак възрастната жена, надянала тъмни дрехи и забрадка, е един от символите на национално-освободителното движение на българите. Това е Тонка Обретенова, запомнена като Баба Тонка – жената, на която съдбата е определила срещи с много от героите на национално-освободителната борба. Децата ѝ са бунтовници, а авторът на „Записки по българските въстания“ Захари Стоянов ѝ е зет.
Хората казват, че крушата не пада по-далеч от дървото. Средата, в която израстват синовете и дъщерите на Баба Тонка, оформя техния революционен дух. В годините на Кримската война (1853 – 1856) домът на Обретенови е посетен от Георги С. Раковски. Неговите идеи вдъхновяват семейството за по-активна роля в опитите за постигане на свобода. През 1864 г. Тонка Обретенова е сред водещите фигури в русенския бунт за отстраняването на гръцкия епископ Синесий. Четири години по-късно (1868), при разбиването на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, тя оплаква загубата на сина си Петър и изпращането на другия си син – Ангел, на заточение в крепостта Акия. След смъртта на Стефан Караджа, Баба Тонка отбелязва гроба на войводата в русенското гробище, а по време на Априлското въстание изважда и запазва черепа му. През 1871 г. в дома на Обретенови е създаден Русенският революционен комитет. Баба Тонка участва активно в пренасянето на оръжие и кореспонденция във връзка с подготвените въстания на българите, а домът ѝ е отворен за всеки от революционерите, изпаднали в беда.
/Лъжица на Баба Тонка/
Родът на националната героиня произхожда от русенското село Червен. През 1831 г. тя се жени за абаджията Тихо Обретенов (1808 – 1869), с когото имат седем деца: Атанас, Ангел, Георги, Петър, Никола, Петрана и Анастасия. Под различна форма, всички те вземат участие в националноосвободителното движение. Тонка Обретенова умира на 80-годишна възраст през 1893 г. Наред с описанията на нейните съвременници, литературни и художествени произведения затвърждават образа ѝ на майка-героиня, отдала живота си за освобождението на България.
„Така извоювахме свободата…“ в РИМ – Габрово
Чрез участието си в инициативата „Така извоювахме свободата…“ Регионален исторически музей – Габрово представя своето безценно съкровище – комплект за хранене, който е принадлежал на първата българска лекарка д-р Тота Венкова.
Посетителите на музея могат да видят предмети, които някога легендарната габровка е държала в своите ръце.
„Така извоювахме свободата“ в Националния музей на образованието
По време на изложбата „Така извоювахме свободата…“ посетителите на Националния музей на образованието могат да видят автентични материали, свързани с престоя на една от първите български учителки Анастасия Тошева в Габрово – снимки, отчет от девическо училище с личния ѝ подпис и ръкописно писмо до габровския кмет. Анастасия Тошева е пример за това как традиционните норми могат да бъдат преодолени в името на знанието и модерното отношение към света от онова време.
