През декември синдикати, политици, ректори на учебни заведения, енергийни експерти и засегнатите предприятия се обявиха против поетия ангажимент за намаляване на въглеродните емисии с 40% до 2026 година спрямо 2019 година.

„За нас е абсурдно в политиките си за намаляване на въглеродните емисии всички европейски страни да използват за базова година 1990 година, а само България да приема за сравнение 2019 година и то защото тогава емисиите са били по-ниски, което съвсем не е в интерес на сигурността на българската енергетика. Няма никаква логика. Няма и логика доброволно да се отказваме от базовите си енергийни мощности без да имаме алтернативи, които да заместят тяхното производство.“ каза инж. Кремен Георгиев председател на Асоциация на топлофикационните дружества в България.

Инж.Кремен Георгиев отбеляза, че на 12 януари КНСБ организира национален протест в центъра на София с искане за предприемане на действия от страна на държавата за преразглеждане на поетия ангажимент. Асоциация на топлофикационните дружества в България ще се включи в протестните действия. По думите на експерта се очаква протестът да е огромен.

„Не разбирам как подобно важно решение за бъдещето на българската енергетика, а и на българската икономика, може да се вземе от Министерство на финансите без да се търси мнението на Министерство на енергетиката, БЕХ, енергийни експерти, засегнати дружества и т.н. Странно е хора, които не разбират от енергетика да поемат такива важни ангажименти пред Европа без да ги консултирали със специалисти в тази област.“ каза инж. Кремен Георгиев.

Припомняме, че миналата седмица стана ясно, че ангажиментът, който обрича въглищните централи на затваряне, е поет без каквито и да било анализи на адекватността на системата, на енергийната ефективност и другите ефекти от нея.

„Намаляване на въглеродните емисии с 40% спрямо 2019 година на практика означава затваряне на поне половината въглищни централи. Възможно е да се тръгне и към затваряне на газови централи, защото ние вървим обратно на Европа.

В Европа се отварят вече преустановили дейност въглищни централи, но ние скоростно ще ги затваряме, нищо, че Балканите разчитат на нашите въглищни мощности. Никой в Европа не затваря газови централи, но ние може и това да направим, защото вървим с рогата напред без да мислим за последствията от подобни действия.“ каза инж. Кремен Георгиев.

Експертът обобщи, че ако се допусне скоростно отказване от българската въглищна енергетика, ще възникнат сериозни проблеми за енергийната сигурност на страната от гледна точка на кокурентоспособността на българската икономика, както и много тежки социални последствия за цели региони.

„Решения за закриване на мощности трябва първо да се приемат от Народното събрание, а след това да се изпълняват от Министерски съвет, поне това изискване е записано в Закона за енергетиката, но не е спазено.

Причината за въвеждането му е, че решенията се отнасят до енергийната сигурност на България. Не е спазено и едно допълнително решение на НС от началото на 2020 година, отнасящо се до политиката на Министерство на енергетиката за въглищните централи.

Тогава Народното събрание е задължило Министерски съвет да предприеме мерки за недопускане в дългосрочен план на намаляване на производството или затваряне на въглищните топлоелектрически централи. Компетентните органи трябва да потърсят отговорност на лицата, виновни за това въпросното решение да е пренебрегнато при одобряването на текущия вариант на Плана за възстановяване и устойчивост в Европейската комисия.“ каза инж. Кремен Георгиев.

Според експерта все още не е твърде късно Планът за възстановяване и устойчивост да бъде предоговорен, но е ключово да бъде взета под внимание експертизата и опитът на хората в сектора.