На 24 октомври Православната църква отбелязва празника в чест на чудотворната икона „Всех скорбящих радость“, символ на утеха за страдащите.

Тази икона напомня за милосърдието на Божията Майка, която обгръща със своята небесна грижа плачещите, болните и нуждаещите се. В същия ден църквата почита и свети мъченик Арета, който заедно с 240 християни в град Негран, смело защитавал своята вяра, отказвайки да се отрече от Христос въпреки жестоките мъчения и преследвания.

История на Чудотворната икона на Пресвета Богородица „Радост за всички скърбящи“ (Всех скорбящих радость):

Какво утешение има още в самото име на тази икона! То укрепява вярата в Света Богородица като дивна застъпница, която е навсякъде, където се чуват стоновете на страдащи хора. Тя изтрива сълзите на плачещите и в страданието дава минути на утеха и небесна радост. Вярата на хората в милосърдието на Божията Майка към човешкия род, породила обичай да се изобразява Света Богородица съобразно думите в молитвата: „О, Пресвета Владичице Богородице, Ти си по висша от всички ангели и архангели и по- почитана от всички твари. Помощница си на обидените, надежда на безнадеждните, застъпница на обидените, утеха на печалните, хранителна на гладните, одежда на голите, изцеление на болните, спасение на грешните, помощ и застъпничество на всички християни.“

Затова Света Богородица се изписва в цял ръст, понякога с Младенеца в ръце, както е на московския първообраз, обкръжена от страдащи хора – голи, болни, гладни… Около тези страдащи често се изобразяват Ангели, пратени от Владичицата за утеха. Храм Св. ап. Андрей Първозваний на човешките страдания. Ангелите сочат към Света Богородица. Нея рисуват на тези икони или в слава, с корона на главата и с царски дрехи, или с обикновени за времето на земния й живот дрехи и с бяла кърпа на главата. В Москва през 1688 г. се извършило първото чудо от една икона „Всех скорбящих радость“ над болната Евфимия, сестра на московския и всерусийски патриарх Йоаким.

Житие на свети мъченик Арета

Св. мъченик Арета е живял във втората половина на петия и първата половина на шестия век. Бил жител на град Негран, в Омиритската страна, наричана в Св. Писание Сава. В Негран и изобщо в тая страна имало много християни. Общо в страната преобладавали юдействащи евреи.

Царят на омиритските евреи, разбит от благочестивия етиопски цар, решил да отмъсти за това на християните в своите владения. С тая цел нападнал града Негран, храбро защищаван от жителите. Като не могъл със сила да го превземе, послужил си с измама – да бъде доброволно пуснат в града. Като влязъл в града, той изловил най-първите християни, начело с Арета, влиятелен християнин, отличаващ се с долбоко благочестие. Юдействащият цар поискал от заловените християни да се откажат от вярата си, да похулят разпнатия Иисус, да покажат презрение към св. Кръст и да почнат да юдействат. Всички единодушно заявили, че не могат да се отрекат от вярата, в която са кръстени.

Жестокият цар-евреин, за да сплаши християните, заповядал да изгорят на клада всички свещеници, дякони, монаси и монахини. Арета с голямата му дружина от 240 души бил предаден на страшни изтезания.

След като никакви мъки не разклатили вярата им, по заповед на царя тия доблестни мъченици били обезглавени.