Днес скаутските организации по света празнуват Международния ден на скаутството или „Денят на основателя”.  На тази дата е роден основателят на скаутсткото движение – лорд Робърт Бейдън-Пауел.

22 Февруари е международен ден на скаутството

През лятото на 1907 г., военният офицер организира летен лагер за момчета, за да изпробва своите идеи за неформално обучение в областта на разузнаването и оцеляването сред дивата природа – той обучава младежите на различни умения като къмпингуване, дървообработване, водни спортове, алпинизъм и др.

През 1908 г. в Лондон е издадена и книгата му “Scouting for boys”. Тези две събития бележат началото на скаутското движение в световен мащаб. До 1910 г. повече от 40 държави в т. ч. Германия, Канада, Франция, САЩ и др. признават скаутския метод за неформална форма на обучение и подпомагат развитието на националните скаутски организации.

Днес Световното скаутско движение обхваща над 40 милиона млади хора от 160 държави, независимо от техния пол, вяра или етническа принадлежност. 

Националните организации на тези страни са обединени в Световната Организация на Скаутското Движение (WOSM). 

Скаутското движение е доброволческа, неполитическа, образователна и демократична организация, открита за всички хора по света без разлика на произход, раса, възраст и вероизповедание, стояща в съгласие и хармония с целите, принципите и методът на скаутството, такива, каквито са били създадени от неговият основател - лорд Робърт Бейдън-Пауел.

Целта на скаутството е да допринася за образоването и духовното израстване на младите хора, и чрез една хуманна ценностна система, основана на обещанието и закона на скаута, да помогне за изграждането на един по-добър свят, в който хората да постигат своите стремежи и да играят творческа роля в развитието на обществото. Във всяка страна по света, с изключение на само шест, има скаутски организации. Това са Китай, Северна Корея, Куба, Лаос, Мианмар и Андора.

Първата искра на скаутската идея в България пламва още през 1911 г., само няколко години след появата на скаутството в същинската му родина – Англия.

Генерал Никола Жеков, командир на Първи пехотен полк, се запознава с новата система за извънучилищна подготовка на момчета там и прави първите опити за прилагането ѝ в страната. До същинско движение скаутството в България се развива едва след отзвучаването на Първата световна война, около 1922 г., под ръководството на Д. Александров и Ст.  Янчулев. Първи главен скаут става П. Траянов.

Организацията на българските скаути, като част от WOSM, цели да допринася за развитието на цялостния физически, интелектуален, обществен и духовен потенциал на младите хора, като личности и съзнателни граждани на своето общество в местен, национален и международен аспект. В настоящия дигитален свят, в който младежите прекарват все повече време във виртуалното пространство, принципите и идеите на скаутството изглеждат по-актуални и приложими от всякога.

Основните усилия на ОБС са насочени към набирането на доброволци, които да помагат със своите професионални и лични умения за обучението на младежите, към учреждаването на нови скаутски клубове, към развитие на съществуващите такива.

Организацията работи целенасочено за създаването на скаутски центрове в страната, както и за популяризиране на скаутските ценности, идея и морал сред българското общество.