През последните дни една от най-обсъжданите теми както сред либералната общност, така и сред крайнодесните привърженици на “Възраждане”, е съдебният иск, заведен от 102-годишна жена от Лом, срещу водещия на предаването “Политически некоректно” по БНР Петър Волгин. За неразбралите, ако са останали такива, жената е завела дело срещу журналиста за негов коментар във Фейсбук, написан в деня на почит към жертвите на комунистическия режим - 1 февруари, гласящ:
"Достатъчно е да погледаш само десетина минути някой нахален и неумен богаташ като Хампарцумян, за да разбереш защо е трябвало да има Народен съд".
102-годишна съди Петър Волгин заради думите му „Да се върне Народният съд“
Надали има човек, който не е останал силно докоснат от историята на възрастната дама, чийто съпруг и баща на сина й (също завел иск), е бил убит без съд и присъда. На този етап обаче, както Клуб Z писа, искът й не е бил уважен на две съдебни инстанции. Обществената подкрепа за столетницата е огромна, като след намесата на депутата от ПП-ДБ Манол Пейков, и други граждани, чиито семейства са станали жертва на репресиите и престъпленията на комунистическия режим, подготвят колективен иск срещу журналиста.
Макар и общественият гняв срещу апологетиката на тоталитарната власт да е напълно справедлив, според някои юристи като адв. Николай Хаджигенов подобен иск трудно би имал успех в съда, освен ако не бъде заведен лично от засегнатия банкер Левон Хампарцумян. Ще поживеем и ще видим, както се казва. Недоволството на гражданите стига и по-далеч, тъй като от години Волгин се е превърнал в мегафон на позиции, близки до наративите на Кремъл, които изразява свободно от ефира на общественото радио, финансирано от данъкоплатците. Жалбите и протестите срещу това до момента също удрят на камък.
Манол Пейков събира средства за разноските по делото на 102-годишната жена, която съди Волгин
Фиксирането на критиките върху една конкретна личност обаче носи риска от подминаване на структурния проблем. А той е, че в България антиевропейската пропаганда, част от руската хибридна война, се лее безпрепятствено, докато държавата бездейства. В този смисъл, по случая с Волгин, превърнал се в своеобразен символ на проблема, може и да се направят паралели и със съдбата на Иван Гешев, който беше сменен със заместника му Борислав Сарафов, продукт на същата корумпирана система и носител на не по-малко опетнена репутация.
Казано с други думи, дори и Петър Волгин да бъде освободен от БНР (нещо, което на този етап изглежда доста слабо вероятно), това няма да реши проблема с уязвимостта на България по отношение на вредната пропаганда, целяща засилване на поляризацията в обществото и разяждане на тъканите и имунната му система.
СЕМ: В предаването на Волгин по БНР има пропаганда
Истината е, че с изключение на няколко дебати и изслушвания в предишните парламенти, българските институции нехаят за проблема. Институционален отговор на пропагандата и нейните фабрики за тролове де факто няма. Това е оставено на гражданското общество и журналистите, хулени и унижавани от рупорите на прокремълския наратив в лицето на партии като “Възраждане”, чиито копои тормозят граждани по улиците на големите градове.
Само да вземем пример със Словакия, която, наред с България, е оценявана като другата най-проруски настроена страна в региона на Централна и Източна Европа. Още в края на 2021 г. правителството на страната взе решение да създаде Център за борба с хибридните заплахи към своето МВР. Интересното в работата на центъра е, че той не просто се занимава с хибридни атаки, ами работи усилено за създаване на позитивен исторически разказ за словашката нация, представяйки малко известни факти от историята на страната, които са повод за национална гордост и обединение. Битката за сърцата на полето на историята е безмилостно жестока, като в България историческите факти биват подменяни с тежко идеологизиран разказ, работещ по-скоро в полза на руския, а не на българския национален интерес.
Близо 400 сайта разпространяват руска пропаганда в България
Разбира се, подобни центрове срещу хибридни заплахи функционират от години в повечето европейски страни, като безспорните лидери в сферата са балтийските републики. Т. нар. стратегически комуникации, които не само противодействат на дезинформацията, идваща от страни като Русия, Китай и Иран, но и създават позитивна пропаганда за вътрешна употреба, са в подем не само в страните на фронтовата линия. Не и у нас.
Нещо повече, дълго обсъжданите промени в Закона за радиото и телевизията, касаещи финансирането на обществените медии и тяхната независимост, от 2020 г. стоят “на трупчета” в деловодството на Парламента, който междувременно смени състава си 5 пъти. След проваления от СЕМ избор на директор на БНТ, обществената телевизия се оказа с несменяем директор в лицето на Емил Кошлуков, който също бе обект на критики и граждански протести. Медийният регулатор демонстративно отказва да реагира по казуси, свързани с пропагандата, а председателят му Соня Момчилова наскоро именно пред Петър Волгин изрази съмнения, че представителите на гражданския сектор трябва да имат достъп до обществените медии. Изказването й е в пълен разрез с изказаната преди дни пак от нея позиция, че именно гражданското общество трябва да се бори с дезинформацията.
МВнР: Опитите за дезинформация във връзка с подкрепата на България за Украйна са недопустими
Остава отворен въпросът кое гражданско общество - не би било изненада, ако накрая с тази отговорна роля се заемат именно поддръжниците на военния агресор.
Всички изброени примери говорят за сбъркана и наработеща регулация, абдикирали от ролята си институции и политическа безотговорност. Наличието на редовно правителство и работещ парламент е отличен повод за рестарт на разговора за функцията на обществените медии, за избора на състав на медиен регулатор, за необходимостта от адекватен отговор на хибридните заплахи. Острата нужда от реформа в образованието и подобряване на медийната грамотност на малки и големи също не търпи повече отлагане. Властимащите са на ход, тук и сега. При изострящата се обществена поляризация и радикализация, всеки изминал ден е безвъзвратно загубен.
Всичко за 49-ото Народно събрание четете ТУК
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
