Копейкин е герой от една от повестите на романа на Н.В. Гогол „Мъртви души“. Той е инвалид без ръка и без крак. „Повест за капитан Копейкин“ разказва за герой от войната през 1812 г., който е загубил здравето си и възможността да се препитава. Отчитайки своите заслуги пред отечеството, Копейкин се надява да получи достойна компенсация за своите ръка и крак, които е загубил на бойното поле, отстоявайки независимостта на страната си.
Копейкин решил да се отправи към Петербург, за да изпроси от монарха милост и отплата за това, че е жертвал живота си. Всички благородници обещават да разгледат неговия случай, но така и не го правят. Дните минават, а резултат няма. Велможите предлагат на Копейкин да чака господаря, който е зад граница, на поход.
След няма и два месеца обявяват, че в планината имало шайка разбойници и техен водач е не кой да е, а Копейкин. С тази повест Гогол показва плачевното състояние на обикновените хора и фактически оправдава своя герой, принуден да ограбва тези, които отдавна грабят него и подобните му „на законно основание“. „Повест за капитан Копейкин“ е забранена от цензора Александър Никитенко, въпреки че впоследствие Гогол е изявил желание да го прекръсти на Пятаков.
Хемингуей няма да бъде издаван в Русия и Сърбия заради войната. Разпоредителят с наследството на писателя ще спира договорите с всички страни, които подкрепят Русия. Всякакво сътрудничество с руски издателства прекрати разпоредителят с литературното наследство на Ърнест Хемингуей Майкъл Катакис заедно с Hemingway Trust.
Това е съобщено лично от Тръста на главната редакторка на украинското издателство Марияна Савка. „Hemingway Trust прекрати всички договорености с нашия руски издател и прекъсна преговорите за нови издания със сръбския издател заради подкрепата, която Сърбия оказва на Русия. Убедих издателство Simon&Schuster да не продава книги в Русия и да не продължава никакви отношения с тях. И в бъдеще ще прекратявам отношенията с всяка нация, която сега подкрепя Русия по каквато и да е причина. Това е моят принос“, се казва в писмото на Катакис.
В него той изразява и съпричастие с украинския народ. „Трябва да се извиня за това, че моята страна не ви оказва помощ като затваряне на небето и допълнително въоръжение. Не ми харесва, че не удържахме на думата си по Будапещенския договор. Срам ме е. Говорех и ще продължа да говоря на хората, че бъдещето не е в Америка. То живее в Украйна точно сега. Украйна напомня на моята егоистична страна как изглеждат мъжеството, неподчинението и порядъчността. Отдавна не сме виждали такова нещо в САЩ“, заключава Катакис.
Хемингуей пише за войната и доста години работи като военен кореспондент. През 1937 г. на Втория конгрес на Дружеството на американските писатели той изнася реч, в която изяснява отношението на писателите към войната и човеконенавистните идеологии: „Истински добрият писател ще бъде признат при почти всички от съществуващите форми на управление, стига те да са поносими за него. Има само една политическа система, която не може да създава добри писатели, и тази система е фашизмът. Защото фашизмът е лъжа, изричана от бандити.
Писател, който не иска да лъже, не може да живее и работи при фашизма. Фашизмът е лъжа и затова е обречен на литературно безплодие. И когато се превърне в минало, той няма да има друга история освен кървавата история на убийствата, която и сега е известна на всички и която през последните месеци някои от нас видяха с очите си. Когато хората се борят, за да освободят родината си от чуждите завоеватели, и когато тези хора са ти приятели – нови и стари, и ти знаеш как са ги нападнали и как са се борили те, отначало почти без оръжие, тогава, като гледаш живота и борбата, и смъртта им, започваш да разбираш, че има неща, по-лоши от войната. Страхът е по-лош, предателството е по-лошо, егоизмът е по-лош“.
„Мъдър е оня, който не се гнуси от никой характер и като втренчи в него изпитателен поглед, опознае го чак до първичните му причини. Бързо се променя всичко у човека; докато се обърнеш, току видиш, че се появил вътре в него страшен червей, който самовластно обръща към себе си всички жизнени сокове“ из Мъртви души
„Господ е написал обещанието за Възкресението си не само в книгите, но и във всяко листенце през пролетта.“ – Мартин Лутър Кинг
„Можеш да отрежеш всички цветя, но няма да спреш идването на пролетта.“ – Пабло Неруда
„Да засадиш градина означава да вярваш в утрешния ден.“ – Одри Хепбърн
“Светът е прекрасно място и си струва да се борим за него и мразя изключително много факта, че трябва да го напусна”. Хемингуей
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
Следете най-актуалното от деня на страницата ни във Фейсбук
За забавни видеа ни последвайте в TikTok
Следвайте ни и в Инстаграм
