COVID-19 упражнява насилие върху човешката психика. Той променя нашето отношение не само към света, но и един спрямо друг. Пандемията отнема възможността да бъдем различни и се опитва да ни обезличи, заяви в интервю за БГНЕС писателят Владимир Зарев.
Той обяви, че също е изкарал коронавируса. "Много тежко, в продължение на две седмици имах температура между 38,5 и 39,2 градуса. Имаше моменти, в които си мислих, че просто тази болест ще ме прегърне и ще ме вземе. Слава Богу, успях да се справя, сега се чувствам вече добре. Мина един период на възстановяване, върнаха се силите ми, желанията ми, надеждите и мечтите ми."
Искам да разкажа за тази пандемия от гледна точка на моя собствен опит. Най-важното нещо е непрестанното насилие, което този вирус, тази зараза, този бич Божи упражнява върху нас. Непрестанното, страшно усилие, което променя психиката на човека, всеки от нас, до голяма степен и човечеството, заяви още писателят.
Според него в момента има три форми на насилие: насилието на страха (уплахата, че всеки човек или негови близки, приятели могат да се заразят и да има фатални последици), насилието върху човешката психика заради неизвестността и третата форма на насилие е несвободата – задължителното носене на маски, разстоянието, което трябва да следваме, това, че фактически страната се намира в локдаун.
„Има още две неща, които искам да спомена и които са страшно важни. Едното – това е, че тази пандемия, този вирус на COVID-19 ни въвежда в задължителното равенство. А всяко задължително равенството – това го знаем от социализма и от прекрасната книга „1984“ на Оруел –е форма на безличие. Значи, тази пандемия масово ни обезличава“, коментира Владимир Зарев и допълва:
„И последната форма на насилие, оказва се, пандемията е световен проблем. Като на война – заплашен е всеки един от нас поотделно, но в същото време и цялото човечество. Всеобхватността на заплахата също действа върху човешката психика. Познавам хора, които стигнаха до развод в цялата нервност, която непрекъснато се упражнява върху тях от вируса и пандемията.“
Писателят смята, че можем да се противопоставим на това насилие е „най-вече с четене, защото когато човек потъне в един друг свят – на книгите, който засяга пряко въображението, той се спасява точно от това безличие, от несвободата. И, разбира се, съхранява въображението си. Мисля, че едно от нещата, което може да спаси човечеството, е духовността. Тя ще ни помогне да възвърнем целостта на собствената си личност и да заживеем с нея – над ограниченията, над страха.“
Владимир Зарев сподели, че иска да напише последен роман, който изисква много време и усилия. „Дано Бог да ми даде и времето, и усилията. И който ще е много труден, защото ще опитам да обедня няколко неща в едно. Това е пандемията, това, което се случва в момента и отношенията в семейството на моя герой с исихазма и Фераро-флорентинската уния.“
Цялото интервю прочетете тук
*
Владимир Зарев е живият класик на съвременната българска литература, писател от европейски ранг. Написал е над 18 книги, между които трилогията „Битието“, „Изходът“, „Законът“, култовия роман „Разруха“, романите „Лето 1850“, „Поп Богомил и съвършенството на страха“, „Хрътката“, „Хрътката срещу Хрътката“, „Орлов мост” и др. Пише във всички литературни жанрове – романи, повести, разкази, стихове, дава интервюта и публикува стотици коментари по актуални теми от обществения живот. През 2013 г. излиза ТВ сериал „Дървото на живота“, екранизация по романа му „Битието“. Негови творби са превеждани в Чехия, Полша, Унгария, Румъния, Турция, Хърватия, Сърбия, Германия, а „Разруха“ става бестселър в Германия и САЩ. Владимир Зарев е син на известния историк и литературен критик акад. Пантелей Зарев, брат на режисьорката Весела Зарева и съпруг на поетесата Мирела Иванова, която е и драматург в Народния театър „Иван Вазов”.
