Богатият улов и любовта към Бога, избра за седмичната рубриката „Думи на надежда“, пастор Живко Тончев от църква „Благовестие“.
След Възкресението на Исус учениците отиват да ловят риба на Тивериадското езеро, но цяла нощ не успяват да уловят нищо. На разсъмване Исус застава на брега и ги пита: „Момчета, имате ли нещо за ядене?“ Учениците не го разпознават, обясняват Му, че нямат, а Той им казва да хвърлят мрежите от дясно на ладията. След като го правят, в 21 глава от „Евангелието на Йоан“ се споменава, че те не са успели да извлекат богатият улов от риба до брега.
„А другите ученици дойдоха в ладията, (защото не бяха далеч от сушата, на около двеста лакти), и влачеха мрежата с рибата. И като излязоха на сушата, видяха жарава положена, и риба турена на нея, и хляб“ /Евангелие от Йоан 21:7
„Всички ние имаме вълнения за основните си нужди. Днес във време на война и повишаване на цените на стоки и услуги е нормално да се притесняваме за снабдяването ни. В тези стихове обаче фокусът не е в това, което Господ снабдява, колкото във взаимоотношенията ни с Него, а и с другите. Защото след като сядат около жаравата, Исус пита Петър три пъти: „Симоне, сине Йонов, любиш ли ме?“ . Този въпрос е свързан вероятно с отричането на Петър. По-важното е, че след всяко потвърждение на ученика, Господ му казва да се грижи за другите. Взаимоотношенията са вертикални – на човека с Бога и хоризонтални, на човек към човека“, коментира пастор Живко Тончев.
Според него от историята в Евангелието, може да се извлече не само извода за снабдяването от Бога, но много повече за важността на връзката на човек с Господа и грижата на хората към ближните им, тези които са около него.
Повече по тази тема, чуйте от пастор Живко Тончев в звуковия файл:
