В Южна Африка преди време е имало масив от храсти с приблизителен размер колкото Кипър. Тези храсти са имали способността да погълнат въглеродни емисии, равняващи се на количеството годишни емисии в САЩ в троен размер. В момента хората се опитват да отгледат тези растения отново.
„За последно видяхме истински дъжд през 2014 г.“, казала на Александър Матюс винопроизводителката Марго Нел. 148 декара от лозята на семейството ѝ са оцелели въпреки продължителната суша и дори ще могат да дадат плодове за реколтата през тази година.
Грета Тунберг в Давос: Нищо не бе направено за климата
"Решихме, че трябва да направим нещо", казва тя. Това „нещо“ било засаждане на един милион растения „Портулакария афра” през следващите пет години. Този храст има малки, кръгли листа и е присъщ за района. Когато, след повече от десетилетие, тези растения достигнат зрялост, ще бъдат високи до 5 метра. Те ще хвърлят охлаждаща сянка, въпреки характерната за района суха топлина. Земята, която ги заобикаля, ще бъде покрита с паднали листа, както и по-малки храсти, които могат да процъфтяват в сянката им.
Причината за ентусиазма на Марго Нел и още много производители в региона е, че това обикновено, но издръжливо растение има потенциал, както да променя метеорологичните условия, като носи дъжд, така и климата, като абсорбира въглероден диоксид.
Истината за парниковите газове - друга гледна точка за климатичните промени
„Поради забележителния темп на растеж на този храст, скоростта му на абсорбиране на въглероден диоксид може да се конкурира с тази на тропическите гори“, пише Сара-Джейн Павиор в своята дисертация за свойствата на „Портулакария афра”.
Макар и издръжлив, храстът със сигурност не е непобедим. Растението е било преобладаващ вид за района и е покривало над милион декара в Южна Африка. През последните 150 години мащабът му е намалял драстично заради прекомерната паша на овце и кози.
Сблъсък на два свята – Тръмп срещу Тунберг
Държавите по света с нетърпение ще следят дали експериментът в Южна Африка е успешен. В много страни като Аржентина, Чили, Мексико и Мадагаскар също има реален потенциал за подобен вид възстановяване на местно растение.
В научен смисъл, засаждането на този храст ясно показва, че това, което е добро за климата, е добро за биологичното разнообразие и обратно. Като се има предвид обаче, че възстановяването на „Портулакария афра” би повишило заетостта и производителността в селското стопанство чрез поддържането на по-ниски температури и увеличаване на валежите, може би най-голямото предимство, и облага всъщност получават хората.
За повече новини и любопитни материали последвайте страницата ни във Фейсбук
Абонирайте се и за канала ни в YouTube
