Папа е титла, която съществува от много, много години. Папата е суверенно лице с изключителни пълномощия, защото притежава три функции – глава и суверен на Светия престол, наследник на Свети Петър, глава на Католическата църква и нейн върховен йерарх и абсолютен суверен на града-държава Ватикана.

Какво още знаем за историята на институцията папа?

В първите векове на християнството названието папа се е давало първоначално на всички свещеници, които имат право да дават благословия, а по-късно – на всички епископи. Има свидетелства, че през 6 век някои епископи все още са били наричани папи. Но от 7 век и до днес титлата се дава само на римския папа и на александрийските патриарси.

Според католическото учение папата е наследник на епископския престол на Свети Петър и затова има предимство в цялата християнска Църква пред останалите епископи.

Според Новия завет Христос избира сред последователите си 12 апостоли, на които възлага да продължат неговото дело, като на апостол Петър възлага особената задача на главенство върху цялата Църква, когато казва, цитирам: „на тоя камък ще съградя църквата Си… и ще ти дам ключовете на царството небесно“.

Явяването на Светия Дух на Петдесетница поставя началото на църквата. Според доктрината на Католическата църква администрацията на папата се нарича Папство и е учредено от Исус Христос с предаването на ключовете за Рая на апостол Петър. Църковната юрисдикция на папата се нарича Свети престол.

Според католическото предание, апостол Петър се установява в Рим, където основава църковна община, служи като първи римски епископ и оставя папа Лин за свой наследник.

Първите епископи на Рим са избирани от народа и духовенството, след което са били утвърждавани от епископите на съседните епархии. След това избраният кандидат бил посвещаван в епископски сан. С годините обаче изборът се превърнал в изключително право на духовенството.

До 6 век римските епископи запазвали собствените си имена. Първият, който променил името си бил Йоан II. Той се казвал Меркурий, но се отказал от римското езическо име. Едва от средата на 16 в. обаче станало практика всички папи да приемат ново име, почитайки по този начин определени свои предшественици.

В съответствие със сега действащите правила след избирането на папа деканът на кардиналската колегия се убеждава, че избраният е съгласен да заеме престола на Свети Петър, след което му задава въпроса: „Какво име желаеш да приемеш?“. Така папата избира и своето ново име.