Мартин Механджиев – един от призьорите в инициативата на Дарик Радио „40 до 40“ за 2019 година – e млад, интелигентен, отговорен и успяващ човек, мениджър на Националната аматьорска лига по баскетбол, която с много труд и упоритост успява да превърне в баскетболна организация номер едно в България.

Ето както споделя той за това да си работохолик по време на пандемия:

Най-напред благодаря за поканата! Благодаря за предоставената трибуна! Истината е, че поканата да стана част от рубриката датира от доста време, но може би включването ми идва в подходящ момент.

Ситуацията, в която се намираме в момента, е изключително сложна и деликатна. Затова и аз ще обърна специално внимание именно на нея.

Ежедневието ми при нормални условия, както вероятно и на много други хора, е изключително забързано и динамично. Трудно бих могъл да го сложа в някакви рамки, тъй като наистина всичко се променя за секунди и въпреки че съм почитател на добрия план, рядко той се осъществява според предварителните очаквания. За да отговоря конкретно на въпроса във връзка с ежедневието си при нормални условия – преди да си легна задължително си правя план за следващия ден, обикновено не си лягам преди 2-3 часа през нощта, а за няколко часа до събуждането си вече имам достатъчно пропуснати обаждания и непрочетени съобщения и писма, които все пак ме вадят от предварителния график. Буквално всеки ден задачите ми са крайно разнородни и въпреки че вероятно много хора биха определили такова ежедневие като стресово, аз лично откривам чар в него и го намирам за вълнуващо.

Благодаря и че ме класифицирате като работохолик! Винаги съм повтарял, че човек трябва да е отдаден на всичко, което прави, защото в противен случай няма никакъв смисъл да го прави. Затова и аз се стремя да бъда максимално отдаден на дейностите си. Безспорен факт е, че тази отдаденост има и своите минуси, но аз лично никога не съм откривал особен смисъл в съществуването от типа „ставам, отивам на работа, прибирам се, ям, лягам си и на следващия ден се повтаря същото“. Във връзка с динамичността на ежедневието ми, която споменах – преди години съм си задавал въпроса дали мога да се занимавам с дейностите си във връзка с НАЛБ само в определен часови диапазон, а в останалото време просто да съм недостъпен – както правят много големи „мениджъри“ и служители. Не се справих с тази задача нито за ден. Защо ли? Отговорът е елементарен. Защото обичам това, което правя и защото наистина вярвам, че човек трябва да е отдаден на това, което прави.

Връщам се към неприятната ситуация, в която се намираме. По време на световна пандемия, криеща рискове както за здравето на хората, така и за тяхното оцеляване от всяка една гледна точка – и докато ситуацията е в ход, а и след нея, на практика е трудно да открием някакви положителни страни, за които да се хванем, за да има какво да ни съхрани психологически и емоционално.

Безспорно извънредното положение, в което се намираме, е много страшно. Лично аз вече почти 2 месеца не съм стъпвал в баскетболна зала и честно казано не съм сигурен, че въобще има друг такъв период в живота ми. Ежедневието ми се промени рязко, но аз започнах да се опитвам да извлека максимума от ситуацията.

Първо, успях да намеря време за много задачи и идеи, които все не успявах да приоритизирам при нормални условия. Изключително щастлив съм, че успях да завърша много стари задачи, а ми предстои да завърша и още такива. Радостен съм и че успях да реализирам някои нови идеи, за които в забързаното си ежедневие трудно бих намерил време. Законът на Парето гласи, че приблизително 80% от резултатите се дължат на 20% от действията. Напълно склонен съм да вярвам, че от старта на извънредното положение у нас работя за останалите 20% от резултатите, но като налудничав перфекционист, който вярва, че абсолютно всичко трябва да се изпипва до последния детайл, се радвам, че времето да отметна толкова много задачи във връзка с НАЛБ, а и не само, дойде. Личното удовлетворение е голямо.

Второ, необичайната ситуация, в която се намираме, ми даде и друга възможност – да чета повече, да се образовам, да обогатявам знанията си, да се усъвършенствам. В последния месец вече преминах и завърших успешно различни обучения, а съм планирал и още такива. Всичко това ме развива както в професионален аспект, така и в личностен. Така че смело мога да отчета и това като дивидент, който извличам в момента.

Трето и много значимо, в забързаното си ежедневие рядко намираме възможности да отделяме внимание на истински важните неща в живота. В един такъв момент човек може съвсем ясно да си даде сметка кои хора всъщност са до него в живота му и кои са в живота му заради някакви интереси. За съжаление в динамиката на нормалния начин на живот често пренебрегваме първите – тези, които истински държат на нас и на това, което правим. В този ред на мисли спокойно можем да търсим позитивите в това да имаме повече време за близките си хора в случая.

Многократно съм изтъквал честта и привилегията, които чувствам вече толкова години, имайки възможността да градя това, за което мечтая, заедно с баща си. Неведнъж съм споменавал и че за мен той е идол и модел за подражание, когато говорим за принципност, коректност, почтеност и много други добродетели, които за съжаление в днешно време отсъстват от ценностната система на много хора. Винаги сме в постоянна връзка, но сега намираме време и за много повече лични неща.

Майка ми често остава в сянка, тъй като баскетболният човек в семейството е баща ми, а сферата, в която съм открил своето призвание, е именно баскетболът. За съжаление при нормалния ни ритъм на живот с майка ми често не успяваме да намираме толкова време един за друг, колкото би ни се искало. Тя също е изключително стойностен човек, който има фундаментален принос за възпитанието и развитието ми. Сега и с нея успяваме да сме доста повече заедно.

Успявам да отделям повече време и за баба си, което при нормални условия за съжаление също не съумявам да правя до такава степен – или поне не колкото би ми се искало. Тя също е с ключов принос за възпитанието ми, като до ден-днешен дори чете всеки един ред, който публикувам във връзка с НАЛБ. Ако има друг човек освен мен, който да е прочел всичко публикувано за НАЛБ от 2011 година досега, то това със сигурност е тя. За съжаление двамата ми дядовци и другата ми баба не са сред нас, но подреждайки си различни вещи успявам да си спомня и за тях – нещо, което също е ценно за мен.

Стигаме и несъмнено до най-потърпевшия от работохолизма ми, а именно съпругата ми. Със сигурност най-хубавото нещо, което ми се е случило благодарение на НАЛБ, е запознанството ми с нея. Освен прекрасен човек, невероятно добродушна и изключително красива, тя се утвърди и като моя опора в професионален план. Тя е винаги до мен, подкрепя ме и ме разбира. Безкрайно щастлив съм, че сме заедно както в личен, така и в професионален аспект. А сега имаме доста повече време един за друг, отколкото при нормалния ни ритъм на живот.

Разбира се, силно се надявам максимално скоро да излезем от ситуацията, в която се намираме, защото вредите от нея са невъобразимо много и несъмнено ще се отразят на живота на всекиго. За съжаление има неща, пред които сме напълно безсилни. Но не трябва да се пречупваме. Ако сме работохолици при нормални условия, трябва да намерим начин да продължим да бъдем такива и по време на пандемия. Затова нека се опитваме вместо да определяме времето си в момента като скучно и безполезно, да откриваме позитиви. И дано си извадим поуките от цялата тази ситуация. А една от тях определено може да бъде във връзка с истински значимите неща в живота. Благодаря за възможността още веднъж!

*

Повече информация за Мартин Механджиев може да прочетете тук - тъй като профилът му може да служи като пример за това как се пише биографична справка; той съдържа доста информация, но пък ви препоръчваме да го прочетете целия.