Състоянието на Римските терми във Варна е отчайващо, а Регионалният исторически музей няма финансов ресурс за поддръжката им, заяви в ефира на Дарик директорът му Игор Лазаренко.
„Според закона с поддръжката на недвижимите паметници на културата се занимават кметските администрации. Проблемът с рушенето на арките е от няколко години, като два пъти искахме целева помощ от община Варна в размер на 5 % от туристическия данък, но само веднъж получихме 225 хил. лева. Можем да правим единствено аварийни ремонти, тъй като няма възможност да се кандидатства по европейски проекти заради проблеми със собствеността. Съсобственици на терена, на който са разположени Термите, са Варненската и Великопреславска митрополия и собствениците на къщи, които през 60-те години на миналия век са били предвидени за събаряне заради археологическите проучвания. Добре, че във Варна през последните дни нямаше същите валежи като в други градове в страната, защото Термите щяха да се разпаднат. Успокоително е, че те са правени по римския строителен стандарт, а не по българския, и за това са изкарали толкова години”.
„Няма да учудим света с римска цивилизация, но можем да я учудим с нашата праистория, която е най-атрактивната част от археологията ни”, заяви Лазаренко по повод 50-годишнината от откриването на Варненското злато, което е най-старото в света.
Голяма част от служителите в музея са предпочели да станат учители заради по-високото заплащане. В момента средната възраст на музейните работници е около 55 години, като само един е под 35-годишна възраст, каза Лазаренко.
„Когато входът е безплатен, от варненци има голям интерес, но иначе той е сравнително нисък. Заради украинците, които нямат конкретен ангажимент в града, тази година усетихме, че сезонът започва още през месец март. Това е индикация, че те са по-различни от всички останали бежанци, защото сириец или иракчанин досега не бях виждал във варненски музей”, добави още Игор Лазаренко.
