Думата „красиво” е много опасна дума. Не се знае този, който я употребява, какво влага в нея. Тези мисли споделя в интервю за Дарик художникът Венцеслав Антонов. И цитира Достоевски по памет: Ябълката кога е по-красива – когато я гледаш или когато я ядеш?...
Изкуството е по-голямата част от живота ми, в личния си живот не се чувствам успял, казва още той.
Вярвам, че не мислим ние, а по-скоро имаме информация отвън. Ние сме като радиоапарати, които възприемат нещо, което не знаем. Ние не сме господари на живота си. Каквото има да става, става, убеден е Венци Антонов, който вярва в съдбата. Според него в живота няма нищо случайно.
Откъде е еротиката в картините ми? От начина ми на живот... На един художник какво му трябва – една изкуствоведка, една сервитьорка и един гробар. Изкуствоведка с добро отношение към него, сервитьорка за питиетата и гробар да го погребе.
Не можеш да събудиш човек, който не знае, че спи, казва още художникът, който вярна в основният принцип на Будизма: Бог не е нито дух, нито светлина, нито разум. Той е причина за възникването на трите компонента.
Венцеслав Антонов се вдъхновява се от Леонардо Да Винчи и Албрехт Дюрер, а когато рисува, превключва измеренията.
Разговорът с Венцеслав Антонов е по повод неговата 80-та годишнина, отпразнувана наскоро с юбилейна изложба във варненската галерия „Графит”.
Снимките са от Фейсбук страницата "Варна. През погледа на един чужденец"
