Медийната грамотност, езиковата и дигиталната грамотност трябва да са съчетани и да са на еднакво добро равнище поотделно. Това, което се случва в журналистиката и медиите е отражение на обществената среда – на равнището на образованост на обществото и ценностната му система, и няма как да бъде изолирано.

Това коментираха в ефира на Дарик проф. Мария Нейкова, преподавател във ФЖМК на СУ „Св. Климент Охридски“ и проф. Иванка Мавродиева, преподавател по реторика, бизнес комуникация, връзки с обществеността в Алма Матер.

Двете гостуваха в радиопоредицата на Дарик „За медиите (само)критично“ в разговор за езикът на медиите и езикът на журналистите.

Те подчертаха, че не може да се сложи знак на равенство между езика на медиите и езика на журналистите, защото когато има големи личности и имена, висок професионализъм, те имат свой модел и има подражатели и школа.

„Има журналисти, които създават свой стил, имат богат речник, който е основа за едно красиво говорене и за изпълняване на една основните функции на журналистиката да информира обществото“, посочи проф. Мавродиева.

В университета идват студенти с дефицити от училище

Тя коментира и доколко медиите изпълняват втората им основна мисия – да бъдат блюстител на строгите нрави в обществото. „Тук нещата не са еднозначни – все още има медии, които са със статукво, в което те отстояват да бъдат основно информационен източник. Но има такива и които са в другия полюс – махат с опашчица и изпълняват поръчки. Като третият полюс е булевардната, жълта преса“, отбеляза още преподавателят по реторика.

Проф. Мария Нейкова подчерта, че сме свикнали да разглеждаме журналистите и медиите като нещо обособено, а те са част от обществото. И това, което се случва в тях е отражение на обществената среда. Затова и според нея трябва да се работи системно за подобряване на средата.

Ние като университетски преподаватели някак се препъваме в собствените си студенти и това препъване се дължи на средното образование. Защото за съжаление трябва да попълваме дефицити от училище, призна проф. Нейкова.

Изчезнаха коректорите и редакторите, няма международници

Тя посочи, че в медиите има системен проблем от няколко десетилетия. „Журналистите често са превръщани в изкупителни жертви, но трябва да се каже че медийната среда упражнява изключителен натиск върху тях – с използването на безплатен студентски труд, с изчезването на цели групи професии като коректори и редактори.

Моделът на работа „копи-пейст“ често мултиплицира глупостта, когато просто се преписват прессъобщения. Тук има недобро осмисляне на отговорностите на професионално равнище, като част от недоразуменията и грешките се задават и в съобщенията на самите институции, коментираха гостите в студиото.  

Ако трябва да направя 15 новини днес, естествено че ще копипействам, напомни проф. Мария Нейкова. А иначе по отношение на кадрите, профилирани в сферата на международната журналистика тя коментира, че войната в Украйна е показала съществуващите дефицити. „Аз съм оптимист и си казвах, добре – ние не се интересуваме от света, но ще дойде момент, в който светът ще се заинтересува от нас. И трябва да имаме тези кадри, които да обясняват на масовата аудитория какво се случва по света. Не, това не се случи и бях разочарована много“, добави преподавателят.  

Проф. Нейкова напомни, че кадрите в „Международната журналистика“ не се създават за една нощ – там трябват много знания, натрупване с години. „Самите медии някак прикрито или не съвсем, се комерсионализират крайно и в тази среда, която монетизира забавлението няма терен за по-задълбочена журналистика“, добави тя.

Според нея трябва да се нормализира средата, в която работят журналистите, да се обръща внимание на подготовката им и да не се обвинява ФЖМК какви журналисти подготвя, защото това не е регулирана професия и всеки може да работи в медия.

Богаството на мисли ражда богатството на думи

„Богатството на мисли ражда богатството на думи, а мислите идват на базата на едно комплексно знание“, коментира проф. Иванка Мавродиева. Която напомни триадата от Античността – граматика, диалектика и реторика. „Няма как да говориш и пишеш правилно, ако нямаш познания, а в медиите няма особена критичност и конкуренция, няма саморефлексия и мотивация да се развиваш“, каза още тя.

Според двете преподавателки не само бързината в медиите днес е причина за липсата на грамотност и качество. Поне 20-30 години текат тези процеси, при които загубихме онази осъзнатост за отговорността на медиите за това какво и как говорят, подчертаха те.

Значение има и това, че медиите абдикират от ролята си да образоват и възпитават, ако това не носи печалба.

Две основни неща стоят в основата на журналистиката - знанието и отговорността, подчерта проф. Мария Нейкова. Според нея няма нужда да има фалшиви новини, понякога неграмотността е достатъчна.  

Според проф. Иванка Мавродиева в някои от националните телевизии и радиостанциите има сериозни и добри модели, но те са малко и не успяват да дадат тона на останалите.

Никой не е отменил образователната функция на медиите, защото с правилния език, добрата граматика и знанието, те възпитават хората, които ги потребяват, посочи проф. Нейкова. Според която това е разговор, който много настоятелно трябва да се води постоянно.

Лондонски съдилища са били „бухалка“ в ръцете на защитници на Кремъл

В рубриката „Из медиите по света“ Румяна Червенкова от „Капитал“ разказа за голяма статия във "Файненшъл таймс", която описва как досега лондонските съдилища са били използвани от руските олигарси и съюзниците на Кремъл за натиск върху граждански активисти и критици на Кремъл, върху журналисти и издания, които пишат истината за режима в Москва.

„Авторът на статията казва, че за руските олигарси, които се опитват да заглушат опонентите на режима в Москва, английската правна система е оприличена на „най-голямата и най-твърда бухалка, с която могат да замахнат“. За водещите адвокати в Лондон и фирмите им, делата за предполагаема клевета са се превърнали в източник на големи печалби. Размерът на исковете е особено висок и това спира журналистите да публикуват критична информация“, обясни Румяна Червенкова.  

Всичко това започва обаче да се променя под напора на войната в Украйна и санкциите срещу Москва. Защото британските адвокати, за да представляват санккционирани от Острова руски лица, трябва вече да имат специален лиценз и всички внимават.

По думите на Румяна Червенкова зад всичко това стои лицемерие, алчност и голяма глупост, защото тези пари идват към британските адвокати не сами, а с всичката поквара, с която са произведени.

Чуйте целия разговор в ефира на Дарик.

Подкрепата за „Дарик“ е осигурена от Фондация „Америка за България“. Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на „Дарик“ и не отразяват непременно вижданията на Фондация Америка за България или нейните партньори.