Така както учениците не разбират произведенията отпреди век и повече, както не се разбира българската класика, така много често не се разбират и съвременните разкази. Причината - няма подготовка, няма желание да се вникне в текста, нито ентусиазъм да се попълнят празнините в познанието.
Мнението е на учителя по български език и литература Силвия Димитрова. В студиото на Дарик тя коментира как редом с функционалната неграмотност все по-сериозен проблем става моралното сриване на децата и неспособността им да възприемат емоционално прочетеното. Доколко учениците могат не само да слушат и четат с разбиране, но и да четат със сърцата си.
„Нравствеността, мисълта за доброто и за човещината ги вълнува децата – те не са лоши и дълбоко в себе си са чисти същества, но те могат да проумеят нещата - не разбират контекста на нещата, не разбират посланието“, каза преподавателят в предаването „РеАктивно“.
Неотдавна в ефира на Дарик Силвия Димитрова коментира с тревога, че се сгромолясва не само грамотността на учениците, но и тяхната нравственост.
Без знанието що е метафора, как ще четем и разбираме многопланово
По думите й често те не могат да разберат какво е метафора, защото са чужди на тази сетивност, която ни дава възможност да четем нещата и да ги разбираме многопланово.
Нещата са взаимнооплетени, защото когато знаеш малко, можеш малко и чувстваш по-малко, подчерта Силвия Димитрова.
„Често оприличавам образователната система на здравната, защото каква полза, че си здрав, ако ти си прост. Не виждам тази жизнерадостност, бодрост и пълноценно съществуване, ако си ограничен като личност до степен такава, че животът ти губи смисъл“, коментира тя.
Силвия Димитрова обясни, че е предложила на учениците да направят есе или преразказ на два емоционални съвременни разказа – „Кръв от къртица“ на Здравка Евтимова и „Внукът на човекоядката“ на Йорданка Белева.
В единият се разказва за жестокостта между децата – за тихото насилие и желанието да смачкаш другия до теб, а в разказа на Здравка Евтимова се разказва как безпределната доброта и раздаването кара околните да искат повече и повече от теб, докато те унищожат.
Предодавателят призна с радост, че тези два разказа са завладяли децата. „Но като цяло нямаме основание за спокойствие, за ведрост или безметежна радост – нито от страна на учителите, нито от страна на родителите“, посочи Силвия Димитрова.
Всичко започва от дома - там не учим децата на добро
Според нея всички започва от дома. „В семейството са основните причини – ние сме преди всичко родители и наша е отговорността да създадем тази ценностна система, която да е в хармония с доброто. Ние просто не учим децата на добро – те се раждат с това, но някъде по трасето се загубва“, смята преподавателят.
По думите й няма как да се възпита емпатия или съпричасност, ако в семейството не е нахранено или приютено едно улично коте, ако няма грижа към паднало малко детенце или към възрастен.
„И усетът за четене и навиците за четене също се изграждат в семейството. В едно семейство, в което не е казано, че четенето е ценност и книгите са богатство, там където няма знание – няма нравственост, няма съчувствие и емпатия“, каза още Силвия Димитрова.
На финала на разговора тя разказа притча за тежестта на кръстта. „Нека съдбата ни даде сили да можем да си носим кръстта без да се оплакваме, защото има една всевишна сили, която е прецинала колко можем. Преди всичко бих се обърнала към хората, които носят най-тежките кръстове – преценено е колко можете. Бъдеще живи и здрави, заради това че можете!“, обърна се тя към слушателите.
Чуйте разговора със Силвия Димитрова в предаването "РеАктивно".
