Над 30 000 нови назначения ще са необходими в сектора на ядрената енергия във Франция през идните години за изграждането, експлоатацията и поддръжката на шестте нови реактора, за които съобщи президентът на Франция Еманюел Макрон.

Държавният глава обяви удължаване на жизнения цикъл на съществуващите реактори до над 50 години, строителство на шест нови реактора и проучване за още осем. Работата по изграждането на първия трябва да започне през 2028 година и той да влезе в експлоатация през 2035 година.

Макрон обявява новите си амбиции в областта на ядрената енергетика

Междувременно третият по големина промишлен сектор във Франция ще трябва да се подготви, мобилизирайки необходимата работна сила за успешния завършек на тези мащабни проекти.

"Щастливи сме, че във Франция можем да разчитаме на силна ядрена индустрия и стотици работни места", заяви Макрон.

Президентът ни даде най-важното: видимост, която позволява на собствениците на заводи в сектора да инвестират и да наемат служители, изрази задоволството си пред телевизия "Бе Еф Ем бизнес" Ксавие Урса, изпълнителен директор по атомните проекти във френската енергийна компания Е Де Еф (EDF).

Секторът се надява заявената от Макрон подкрепа за ядрената енергетика да привлече много млади хора, които искат да работят в отрасъла.

"Срещахме трудности да наемаме персонал, тъй като хората не бяха наясно за бъдещето. Сега можем да заявим, че има бъдеще и да привличаме таланти", подчерта пред Франс прес Валери Фодон, генерален представител на Френската компания за ядрена енергия (SFEN).

В момента във френския ядрен сектор работят около 220 000 души в над 3000 компании, разположени по цялата територия на страната.

За строителството на шестте нови реактора ще са необходими 30 000 души (инженери, техници и работници), по данни на професионалния синдикат на работещите в ядрената промишленост (GIFEN).

От тях 20 000 ще са ангажирани в строителството на новите реактори, а над 10 000 ще са заети с експлоатацията и поддръжката, обяснява групата в комюнике. Само за централата в Пенли (Сен-Маритим), където се очаква да има два реактора, ще бъдат създадени 10 000 работни места.

Някои квалификации ще са особено търсени през идните години, заяви пред "Фигаро" Сесил Арбуй от синдиката.

"Ще имаме нужда от хора с професии, към които от дълго време липсваше интерес: производител на парни котли, механик на въртящи машини, заварчик, водопроводчик, контрольор и промишлен електротехник", допълни тя. 

Призовавайки за създаване на истински план "Маршал" преди месец, френският орган за ядрена безопасност прогнозира, че ще трябва да бъдат наети 4000 инженери, както за новите проекти, така и за поддръжката на съществуващия парк.

Главният изпълнителен директор на Е Де Еф Жан-Бернар Леви междувременно призна, че ядреният сектор е загубил квалифицирани служители след 15-годишно строителство на нов реактор и предвижда да наеме 3300 души, от които 1600 инженери.

В края на 2019 година Е Де Еф представи плана "Ексел", разполагащ с бюджет от 100 милиона евро за периода 2020-2021 година и целящ да подсили производственото качество, квалификацията на персонала и управлението на големи ядрени проекти.

"Сега когато имаме нова гарантирана перспектива за ядрения сектор за идните 50 години, съм сигурен, че той ще се си възвърне квалифицирания персонал и ноу-хау, така че трудностите, с които се сблъскваше в последно време, ще изчезнат", заяви министърът на икономиката на Франция Брюно Льо Мер.

Междувременно Е Де Еф намали производствения си обем за 2023 година, след като го направи и за 2022 година. Това е ядреният парадокс, отбелязва Бе Еф Ем.

Енергийната криза повиши значително цената на електроенергията, на газа и на петрола. "Тотал" (Total) неотдавна обяви печалба от 14 милиарда евро за 2021 година.

Очаква се "Анжи" (Engie) да спечели над 3 милиарда евро, което е с 20 % повече от прогнозираното преди силното поскъпване на газа.

В същото време обаче Е Де Еф понижи с 11 % прогнозата си за ядреното производство за 2023 година заради "натоварена промишлена програма". За идната година вече са предвидени 43 спирания на реактори за поддръжка и контрол.

Това означава, че през 2022 и 2023 година ще има спад с 20 % на количеството ядрена енергия спрямо 2019 година, преди пандемията, и с 25 % спрямо равнището от 2012 година.

Тези спирания намаляват производителността на ядрения парк до 57 % от мощностите спрямо 80 % преди 10 години. Дори и никога да не достигнат 100 процента заради неизбежната поддръжка, американските централи работят например на 85 %.

Преди затварянето си германските реактори достигаха дори до 90 %.

Парадоксът е, че производството на ядрена енергия, което трябва да е непрекъснато, се доближава до ситуацията при офшорната вятърна енергия.

Норвегия изгражда първата офшорна вятърна електроцентарала до 2030 г.

Това е най-ефикасната възобновяема енергия, тъй като може да работи през половината от времето при най-добри условия за вятър.

Бреговата вятърна енергия произвежда средно от 25 до 30 % от електроенергията във Франция, а слънчевата - около 15 %. Възобновяемите енергии са спорадични, а заради прекъсванията и ядрената се превръща в такава.

Анализаторите прогнозират, че Е Де Еф ще има пропусната печалба от около 15 милиарда евро за 2022 и 2023 година.

Освен това енергийната компания ще трябва да се справи с "дупка" от 8 милиарда евро в сметките си. Според специалисти увеличение на капитала с 4 или 5 милиарда евро ще бъде крайно необходимо през идните седмици.

До април Е Де Еф ще трябва да купи на пазарите, на по-високи цени, липсващите количества електричество, за да покрие нуждите си през 2022 година. Брюно Льо Мер заяви пред "Бе Еф Ем бизнес", че всички опции са на масата.

Началото на широкопрокламирания "ренесанс за френската ядрена индустрия" е налице и се радва на стабилна държавна подкрепа, въпросът е дали пътят ще е осеян само с рози...

Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts

Следете най-актуалното от деня на страницата ни във Фейсбук