Връчването на Нобеловите награди е едно от най-големите събития в света и определено най-голямото в сферата на съвременната наука. Такава награда могат да получат хора с забележителна научноизследователска работа в областите физика, химия, литература, мир, медицина и физиология.
Алфред Нобел, бащата на Нобеловата награди, е роден на 21 октомври 1833 година в Стокьолм, Швеция в семейство на инженери. За Нобел с пълна сила важи поговорката „крушата не пада по-далеч от дървото” и съвсем не е изненада, че и той като баща си има голям интерес към оръжията и изобретяването.
Нобел е четвъртото от общо осем деца в семейството на Иманюел и Каролин Нобел. Въпреки че бил опитен инженер, бащата на Новел не успява да създаде печеливш бизнес в Швеция и затова се премества в Санкт Петербург, където ще може да работи по производство на експлозиви. Не след дълго цялото семейство го последва.
Бизнесът е печеливш и скоро могат да си позволят частни учители за Нобел и той бързо овладява химията, биологията, физиката и цели 5 езика.
Нобел напуска Русия на 18 години, прекарва една година в Париж, изучавайки химия, а след това се мести в САЩ. След пет години се завръща в Русия и започва да работи във фабриката на баща си, като прави военна техника за Кримската война.
През 1859 г., в края на войната, компанията фалира. Семейството се премества обратно в Швеция, а Нобел скоро започва експерименти с експлозиви. През 1864г., огромна експлозия в шведската фабрика на семейството загиват петима души. Един от тях е по-малкият брат на Нобел - Емил. Това събитие разтърсва цялото семейство, а Нобел вместо да изпада в отчаяние се заема да разработи по-безопасен експлозив. И така през 1867 г. той патентова смес от нитроглицерин и абсорбиращо вещество, а крайният продукт нарича „динамит“.
По-голямата част от доходите си Нобел получава като горд собственик на 355 изобретения, сред които най-известното, разбира се, остава динамита. Той натрупва голямо състояние и започва да обмисля своето завещание.
Интересното е, че в архивите Алфред Нобел има две завещания. Първото е съставено през 1883 година като разпределя парите между приятели, роднини, Стокхолмския университет, Австрийското дружество на приятелите на мира и Каролинския медико-хирургически институт, на който се поставя задачата да присъжда награди за успехи в медицината и физиологията.
Едно събитие през 1888 година, обаче, променя напълно завещанието му. Братът на Нобел - Лудвиг умира във Франция. Френски вестник, погрешно публикува некролога на Нобел вместо на Лудвиг, като го осъжда за изобряването на динамита. Заглавието на статията е „Търговецът на смърт е мъртъв“. Провокиран и разочарован от това, как биха го запомнили хората, когато почине, Нобел отменя първоначалното си завещание и създава ново.
Определя цялото му състояние да бъде превърнато в пари, които да се вложат в сигурни акции и други ценни книжа и от тях да се образува фонд. Ежегодните приходи от този фонд да се разделят на пет части и да се разпределят както следва: една част да се дава за най-голямото откритие в областта на физиката, друга – за най-голямото откритие или изобретение в химията и трета – за открития в областта на физиологията или медицината. Останалите две части се определят за награждаване на хора, постигнали успехи в литературата или в движението за мир.
На 10 декември 1896 година умира от инсулт в Сан Ремо, Италия. След данъци и завещания на физически лица, Нобел остави 31 225 000 шведски крони (което се равнява на 250 милиона щатски долара през 2008 г.), за да финансира Нобеловите награди.
