Начални стъпки в развитието на електрификацията в Плевен

След овладяването на огъня от човека, изследванията, познанията, производството и преноса на електрическа енергия според мен са следващото велико дело на човешката цивилизация.

Още от древността, хората наблюдават някои електрически явления. Древните египтяни споменават за т.н. „електрическа риба“ или още наречена „Гръмовержеца на Нил“. Изследователи в тази сфера са: древногръцкия учен Талес, римляните Плиний Стари и Скрибоний Ларг, италианецът Джироламо Кардано, англичанинът Уилям Гилбърт, Ото фон Гернике, Робърт Бойл, Бенджамин Франклин, Майкъл Фарадей, Александро Волта, Никола Тесла, Томас Едисън и много много други.

В края на XIX-ти век натрупаните знания и умения в тази област правят така, че да бъдат широко използвани в техниката, индустрията и бита на човека.

Този бурен подем не подминава и България. На 1 ноември 1900 г. е открита Водноелектрическата централа „Панчерево“ и по този начин нашият столичен град – София се нарежда на едно от челните места от гледна точка на електрификацията в Европа.

Постепенно това чудо на човешката мисъл достига и Плевен.

Като всяко начало на нещо революционно и иновативно за времето си и електрификацията на Плевен е сложен, бавен и труден процес. На 25 юли 1925 г. е проведен редовен търг от Плевенската градска община за възлагане изпълнението на електроснабдяването на Плевен, който е спечелен от германското акционерно дружество „Бергман“ със седалище в Берлин, Германия, за сумата от 16 850 000 лева.

За това свидетелства инж. Илков – технически ръководител на Общинско стопанско предприятие „Електрическа централа“ – Плевен в своя реферат „Истината по електрическата централа в град Плевен“. Рефератът е прочетен на 6 февруари 1929 г. на публично събрание на Националлибералната партия и издаден от печатница „Мутафчиев“ – Плевен през същата година.

Електрическата централа е открита през април 1926 г. Тук ще си позволя да вмъкна една интересна подробност: в горепосоченият реферат инж. Илков съобщава един общоизвестен към тогавашният момент факт. В момента, в който плевенската община обявява търга за електроснабдяването на града, в нашият град е имало електрическо осветление от г-н Коларов на концесионни начала. Срещу това дадено право на концесионера, общината е получавала безвъзмездно осветление на улиците и със задължение на концесионера да спазва известни тарифи за електрическа енергия за частно осветление.

Но да се върна на електрическата централа. Веднага след старта на експлоатацията на електрическата централа се установява, че мощността на същата е недостатъчна дори за осветлението на града. Уличните лампи са заменени с по-маломощни, но перспективата пред Плевен, който се развива доста бързо не е никак добра.

През май 1926 г. по препоръка на фирмата „Бергман“ Общинският съвет приема нов генерален план за електрифициране. Налага се през юни същата година тогавашният кмет Миндиликов заедно с инж. Сарафов, който е градски електроинженер на Плевен да предприемат командировка до Германия с цел решаване на така оформилите се проблеми с акционерното дружество „Бергман“. От изготвения протокол за извършената работа от  кмета и градският електроинженер научаваме, че проблемите наистина са не един и два – стълбовете, медните проводници, кабелите, домашните съединения, разпределителните табла както и много други. Преговорите са дълги, тежки и в тях се споменава за вупиющата нужда от по-висока мощност на електроцентралата.

Въпреки всичко експлоатацията на електрическите инсталации са урегулирани с правилник. В него е вписано, че мрежата след електромера или главният пломбиран предпазител е собственост на абоната, който може да възложи изграждането или разширението на електрическата инсталация на електротехническа фирма, която е снабдена със съответното разрешително от управлението на централата. Инсталации най-много с пет лампи, могат да бъдат без електромер и консумираната енергия се заплаща на т.н. „кутурица“ или вкупом. В такива инсталации контактите не са позволени. Всички инсталации с повече от пет лампи трябва да имат електромер.   

Трудният път на електрификацията на Плевен продължава. Електроцентралата все така не разполага с необходимите мощности и цените на електроенергията са високи. В града е съставен комитет от индустриалци, които си поставят за цел закупуване на дизелова моторна група за производството на електроенергия, за което те внасят немалки суми. От Общински съвет – Плевен е излъчена комисия, която през 1939 г., в присъствието на инж. Константинов тогавашен директор на Общинско стопанско предприятие „Електроцентрала“ се споразумява с индустриалците. След доставката на моторната група тя да се вземе от общинското предприятие под наем, с който да се изплатят на вложителите направените вноски. Индустриалците упълномощават свой представител (инж. Васил Попов от София) да пътува до Германия и други западноевропейски страни с цел да открие подходящ мотор. Работата на инж. Попов е всеотдайна, но въпреки всичко тя се увенчава по-скоро с неуспех.

През 1943 г. в писмо до Тютюнева фабрика „Енидже Вардар“ – Плевен Общинското стопанско предприятие „Електроцентрала“ – Плевен моли за предоставяне на заем срещу бъдеща консумирана енергия за закупуване на нов мотор от заводите „Шкода“ в Пилзен, Чехия.

В периода 1946 – 1947 г. Плевен изпитва остър недостиг от електроенергия и на индустриалните предприятия е наложен режим за ползването ѝ. Въпреки всичко още през 1945 г. страната е разделена на електрификационни области, една от които е с център Плевен. Започва бърз процес на електрификация. Клонът на Електрификационна област – Плевен е регистриран възоснова определение от 29 март 1949 г. на Областен съд – Плевен (вписана в регистъра като „Електростопанска област – държавно обединение“). Предприятието е с предмет на дейност: производство, разпределение и пласмент на електрическа енергия. Във връзка с настъпилата административна реформа Електрификационните области се превръщат в Електрификационни райони.

В Плевен е регистриран клон на Електрификационен район, въз основа определение от 24 февруари 1950 г. на Окръжен съд – Плевен (вписан в регистъра като Държавно обединение „Енергообединение“ – елекрификационен район – клон Плевен). Предприятието е с предмет на дейност: производство и разпределение на електрическа енергия.

Изготвил:

Илиян Цветанов

Главен експерт в отдел „Държавен архив“ – Плевен