Аз съм ветеранката тук. В смисъл, че в този невероятен отбор - Дарик Стара Загора, съм най: и на години и по стаж. Казано иначе Каката. Попаднах тук през 2003-та година след лоша новина: така се случи, че в първите минути на атентата над българската база в Кербала бях сред малцината, които имаха контакт с българските ни бойци там. Просто имах приятели на огневата. Звучи злокобно, но информациите, които получавах и предавах, станаха повод Дарик да ме хареса. Родена съм през май, казано иначе Близначка. За звездобройците това ще рече: един човек - цял харем в офиса. Харемът обаче не пречи на работата: напротив - помага: когато едната се откаже да пощи новините, другата продължава упорито да човърка. И така до безкрай. Обичам радиото и работата си. Макар да трупа прах в бюрото ми диплом по политология и наръч психологически познания. Попаднах в професията случайно, в далечната 1993 г., след период на банички, метла и сгромолясал се опит по средата да стана ... детска учителка. За тези, които ме познават, това е все едно да стана ... шофьор. Дължа куража да остана в нея на покойния проф. Веселин Димитров, който насърчи прощъпулника ми в журналистиката с думите: „Оставаш Малката, защото ставаш”. Послушах го, защото интуитивно усещах, че ако се уплаша и избягам, нещо в живота ми завинаги ще опустее. Останах. И сега няма по-щастлив човек от мен, защото работя това, което харесвам. И обичам това, което правя. А ако случайно ми доскучее, понеже съм Близнак, залюбвам малко вестник, малко телевизия, но винаги оставам тук. В Дарик. Защото как беше: Старата любов ръжда не хваща. А като прискърца нещо - тичам при котките. Другата ми голяма страст. Така че един ден може и аз да стана новина: Знам ли? Животът нали е палачинка. И винаги се обръща.
