След толкова години част от Европейския съюз политиците ни показват завидно ниско самочувствие за България като равноправен член. Това си личи при липсата на преговори и защита на националните интереси. Все едно сме част от третия свят и са направили компромис да ни приобщят. Даваме ли си сметка, колко висока цена плати България, държавата чието име остана непроменено 1600 години?

Тази тема постави в рубриката „Гражданско общество“ по Дарик – д-р Зияд Ел Масри.

„Ние сме дали през вековете много повече на Европа от това, което сме взели. И все пак имаме усещането, че не сме това, което трябва да бъдем и което искаме. Страхуваме се и се радваме, когато изобщо ни обърнат внимание или ни похвалят, все едно сме в училище. Това не изглежда като равни сред равни. Примерите са много. Ще дам един елементарен. Винаги ни споменават, а и самите ние се представяме така: България външната граница на Европа. Какво значи външна – от нас започва ЕС. Ние сме главата, на опашката. Реално ние сме началото, а не външна страница. Това не е обект за омраза към другите. Не ми харесва поведението на националистическите партии, които създават напрежение и омраза. Целта е да знаем кои сме“, коментира здравният експерт.

Той напомни, че стойността на българите е голяма в света с примери на успели и авторитетни личности.

„Дадохме най-ценният си ресурс от учени, медици, инженери, архитекти… над 1,5 млн. души, в които държавата е вложила за да се образоват тук, а да се реализират навън. Ако върнем малко назад до времето на Филип Димитров /42-я министър-председател/ унищожи земеделието и животновъдството у нас – продукция, с която снабдявахме целия арабски свят.  Стигнахме до тук да сме държава, която не може да изхрани народа си. След това дойде Иван Костов и затвори 3 000 завода. Сред тях и военни заводи, а от тях зависеха много държави по света. Отново компромис, за да е доволна Европа от нас. После се стигна и до Атомната ни централа. Ако бяхме склонили да затворим и нея, представете си, колко скъп ток щяхме да плащаме днес. Не ни разрешиха да направим втора. Ако я бяхме изградили, колко по-евтин щеше да бъде тока ни днес и каква сила щяхме да имаме и какви продажби. Само ще дам пример, че от една централа за миналата година имаме печалба 120 млн. лв., а сега тя е 1,5 млрд. лв. от износ. Ясно, че компромисите, които направихме са много, но не получихме същото в замяна“, каза още д-р Зияд Ел Масри.

Той напомни реакцията на Гърция при фалита преди няколко години, когато държавниците им не допуснаха компромис, въпреки високите им изисквания, това че са взели грешни решения, че са малка държава и членствата им в НАТО и ЕС.  „Това само говори, че управляващите в Гърция, държат преди всичко на народа си, а не на ЕС и имат самочувствието да отстояват исканията си. Те накараха целия Съюз да се огъне и да им осигури 500 млрд. евро. Ето ви пример за самочувствие“, категоричен е той. И попита:

Ние, какво направихме с членството в ЕС за нашия народ? Защо се правим на по-големи католици от папата?

„Казаха да не вземаме газ от Русия – изпълняваме. Да не вземаме петрол, да стоим гладни – ние за всичко сме за. А какво излезе наяве? Германия, Италия, Португалия, Унгария, Гърция ще купуват от Русия. А ние клекнахме до там да купуваме от Гърция, докато тя няма да развали договорките си и ще купува с рубли. Подигравка. Защо не успяхме да си защитим интереса на народа? За какво и къде преговаряме?

България 1978 година беше на 10 място в света по износ и икономика.  Днес сме на 155 място.

Причината – раздадохме, продадохме, облагодетелствахме частни лица и техните роднини…  

Според него, когато една държава уважава себе си и народа си, получава уважение и от останалите. Но преди всичко гражданите трябва да избират хора според ясни и дългосрочни планове за развитие.

Ние нямаме нужда от толкова голяма администрация и управляващи. В света подобна територия и хора се управляват от един кмет и пак са по-добре от нас. Имаме достатъчно ресурс, който да изхрани 5 млн. души. Трябват обаче държавници, които да милеят за това, което остава след тях и да имат стратегия за поне 10 години напред“, казва още д-р Ел Масри.

Цялото интервю с него, чуйте в звуковия файл: