С емоционален призив към медиите да спрат да използват определението „жената в куфара“, Николай Чорбанов – брат на убитата през 2021 г. Евгения Владимирова – се обърна към обществото в ефира на Ники Кънчев Шоу по Дарик радио. В разговора участва и Русена Иванова от Български фонд за жените.

Поводът е последното решение на Софийски апелативен съд, с което присъдата на съпруга Орлин Владимиров е намалена от доживотен затвор на 20 години, а баща му Пламен Владимиров е оправдан. Решението подлежи на обжалване и протест.

Днес от 18:30 ч. пред Съдебната палата се проведе протест с искане за справедливост и законодателни промени.

„Живяхме с крехко успокоение“

Чорбанов очерта хронологията на делото така, както семейството го е преживяло. Двамата обвиняеми са задържани в края на 2021 г., а Софийски градски съд постановява доживотни присъди, потвърдени впоследствие от апелативната инстанция.

„Живяхме с някакво крехко успокоение“, казва той.

По-късно Върховен касационен съд връща делото за ново разглеждане заради сериозни процесуални нарушения. След това нов състав на апелативния съд се произнася на 16 февруари – бащата е оправдан, а присъдата на Орлин Владимиров е намалена на 20 години.

„Тези тримата съдии казаха, че бащата е невинен, а синът трябва да лежи 20 години“, обобщава Чорбанов. Мотивите към решението все още не са публикувани.

„Нямаше знаци“

Имало ли е предупреждения за насилие?

„За мое най-голямо съжаление – нямаше. Нямаше един шамар“, казва Чорбанов.

По думите му мотивът е ревност, а сестра му е търсела начин да се раздели със съпруга си. Видими признаци на физическо насилие не е имало — факт, който прави трагедията още по-шокираща.

Русена Иванова допълва, че това често е моделът: след трагедията се оказва, че „не е имало знаци“. Насилието невинаги е физическо и невинаги е видимо.

По данни на организацията годишно се подават над 35 000 сигнала за домашно насилие и се издават над 4000 ограничителни заповеди. Въпреки това системата за подкрепа остава недостатъчна — в редица областни градове липсват кризисни центрове, а официална национална статистика за убийствата на жени не се води.

Историята на едно дете

Най-тежката част от разговора е разказът за шестгодишния син на Евгения.

В деня, когато се прибира от училище, баща му му казва, че майка му „е изчезнала“. В продължение на месец детето живее с баща си и дядо си. След ареста на бащата остава и без него и скоро трябва да заживее в друг дом.

„Представете си пясъчен замък, който една вълна срутва за секунди. Няма на кого да каже мамо. Няма на кого да каже татко“, казва Чорбанов.

Въпрос към правосъдния министър

В края на разговора той отправя директен въпрос към новия министър на правосъдието Андрей Янкулов:

„Нормално ли е убиец, осъден на доживотен затвор, да е с мярка парична гаранция и да не е в затвора?“ – визирайки Пламен Владимиров.

Чорбанов настоя за законодателни промени и лична отговорност:

„Системата се прави от хора. Ние им плащаме заплатите. Решенията се взимат от хора.“

Според Русена Иванова, когато обществото изпитва безправие, общественият натиск остава един от малкото инструменти за търсене на отговорност.