Днес се навършват 84 години от рождението на легендарния футболист на Черно море Иван Василев – Катила. Той облича екипа на моряците в два периода – от 1958 г. до 1964 г. и от 1968 г. до 1972 г. Капитан през сезон 1969/70, има общо 196 мача с 8 гола за отбора в елитното първенство.

Една от колоритните фигури в историята на клуба. Изключително темпераментен, буен и горящ в играта. Още след петия си мач в „А“ РФГ през есента на 1958 г. е наказан да не играе никога повече футбол, защото… се притичва на помощ на съдиите след победа над Локомотив (София) на стадион „Юрий Гагарин“. Реферите са нападнати вербално от човек в костюм, излязъл на терена, когато Василев се появява, изритва го в слабините и го поваля на земята. Оказва се обаче, че костюмарят е високопоставен ръководител на спорта в столицата и следва наказание „до живот вън от футбола“. Налага се Катила да използва омайния си чар пред високопоставени хора в София, но успява да намали санкцията си на „само“ 6 месеца.


.
Един от най-добрите десни крайни защитници в България в периода, в който е на терена. Във времена, в които много от бековете чистят топката безадресно напред, той има характеристиката на модерен бранител с подчертан афинитет към атаката. С устремни рейдове се включва в нападенията на съотборниците си, често покривайки функциите на крило. Притежава мощен удар. През 1963 г. постига нещо рядко срещано за защитник – бележи хеттрик в мач за Купата на Съветската армия срещу пернишкия отбор „Ал. Миленов“. Има 7 мача за националния отбор на България.


Лидер на един от най-харизматичните състави в клубната история, който остава на точка от бронзовите медали през сезон 1968/69. Заедно с Димитър Боснов, Янко Атанасов, Божил Колев и Абил Билялов оформят най-стабилната защитна формация в шампионата, допуснала едва 27 гола в 30 мача. Участва в редица паметни международни срещи като равенството 1:1 с шампиона на СССР Динамо (Киев) през 1962 г., равенството 1:1 с вицешампиона на ГФР Вердер (Бремен) през 1968 г. и победите с 4:1 и 1:0 срещу националния отбор на Япония, актуален бронзов олимпийски медалист, през 1969 г. Излиза за последен път с екипа на Черно море на 19 август 1972 г. срещу Славия във Варна, след което прекратява кариерата си на 33-годишна възраст.

Като треньор извежда юношите старша възраст до сребърните медали в елитното първенство през 1976 г. С огромна заслуга за завръщането на Черно море в „А“ РФГ през сезон 1976/77. Поема отбора след есенния полусезон, когато черноморци заемат 4-о място във временното класиране на Северната „Б“ РФГ и ги изкачва на лидерската позиция след серия от драматични двубои.

Василев си отиде от този свят на 6 април 2021 г., на 82-годишна възраст, след боледуване от COVID-19.