В морето информация, което ни залива ежедневно, ние изграждаме физически връзки в различните части на нашия мозък и когато се опитаме да проверим истинността на дадена новина, често „удряме на камък“.
Фалшивите новини се разпространяват лавинообразно и заради склонността на хората да се доверяват на собствените си преживявания и най-вече на това, че не могат да „изключат“ емоциите си. Усещането, че сме заплашени (например), ни кара да търсим информация, от която да се чувстваме по-сигурни. С това се обяснява и фактът, че по време на пандемията най-разпространените дезинформации бяха тези, свързани с различни методи на лечение.
За да не ставаме жертва на "лошата" информация, е добре да поглеждаме на новините в мрежата "отстрани" и да търсим източник, с който да докажем нейната истинност или не.
Кои са „кукичките“, за които не трябва „да се закачаме“ в мрежата и кои са навиците, които трябва да си изградим, когато търсим информация за нещо - чуйте в този епизод на „В дълбините на дигиталния океан“ с водещ Дидо Манолов.
Автор: Дидо Манолов
Продуцент и редактор: Лалка Златанова
Аудио и видео монтаж, саунд дизайн и постпродукция: Петър Тодоров
Още по темата
- Проф. Христо Даскалов: Ако човек не иска да се промени към лошо, никоя сила в политиката не може да го промени!
- Станислав Балабанов: Изборите са единственото демократично „оръжие“ в ръцете на избирателите
- „Новото време“ с Аида Марковска: По грамотността посрещат и без нея те изпращат (днес)
- “Фабрика за фалшиви новини”, арести и политически сблъсъци на изборите в Индия