Можем ли да си представим, че може да сме последното поколение, което ще се наслаждава на три основни храни - картофи, пшеница и маслини? Картофите, неотменима част от всяка кухня по света. Пшеницата, която е една от първите зърнени култури, засадени от нашите предци. И маслините, символ на древни култури и мир.
Отговорът е безкомпромисен - “да”
Защо? Защото климатичният хаос, в последните години бушува безмилостно, подхранван от човешката безразсъдност и пренебрежение. Проливни дъждове, които през пролетта и есента превърнаха нормални райони в сцени на потопи. И високи температури над нормата за сезона.
За опасността от изчезване на цели култури алармира изследване, проведено от Института за европейска политика за околната среда, състоящ се от икономисти, учени и юристи от неправителствени организации.
Въпреки че изменението на климата разтърсва почти всички икономически сектори, селското стопанство е на преден ред на бурния фронт, поради своята пряка зависимост с времето. През 2022 г. сушата доведе до спад с 9% на добивите от зърнени култури и на маслини с 38%. 2023 г. се оказва годината с най-малко засети площи на ориз от 23 години насам. Температурите във Франция са се повишили с 1.9 градуса спрямо 1900 г., което е близо два пъти по-високо темпо от средното глобално затопляне, а над 37% от глобалното производство на картофи се падат на Европа, където средно се изяждат 90 кг на човек. Температури над 30°C и недостиг на вода по време на вегетационния период могат да намалят броя и размера на развиващите се картофи.
Проучването завършва с препоръки към политици и фермери, позоваващи се на по-смели и креативни подходи, за да се помогне на фермерите и домакинствата да издържат и процъфтяват в този нов неустойчив свят.
Текстът подготви Елиза Дечева, стажант-репортер в Дарик
